А.Скляров, ноември 2010 год. (превод) продължение   В действителност, модерните "геолози-еволюционнисти" вече не отричат възможността и реалността не само на местните, но и на глобалните катастрофи. Например, т.нар. “Перм-триаска битка” или “Великото измиране”, през което изчезват почти осемдесет процента (80%!) от всички жители на моретата и океаните, и почти седемдесет процента (70%!) от всички гръбначни животни (някои изследователи дават още по-високи стойности на броя на изчезнали видове). Или катастрофата на границата между юрския перод и креда, която е свързана с падането на метеорит и тънък слой седименти с високо съдържание на иридий от космически произход (вследствие на което измират и динозаврите, бел.моя)... Така че креационистите се борят тук не с модерната геология, и с някои "фантоми от миналото”. Съвременната геология, всъщност, е отишла твърде далеч от "екстремистките" позициите на Лайъл и частично се е върнала към идеите на катастрофизма. Само дето катастрофите все пак се получават малко повече, отколкото в Стария завет. Но пък и все още поминава през цялото това време, без някакъв свръхестествен характер на катастрофите и каквито и да било "следващи Творения." Впрочем, на геолозите сега съвършено плавна и спокойна геоложка история не им е необходима. Това че Лайъл е бил свързан с Дарвиновата теория е довело до нейният най-"екстремистки" вариант с изкючително плавния ход на еволюцията. А съвременната биология отдавна изостави идеята за еволюцията като напълно съвършено равномерен и единен процес. Нея абсолютно не я смущава обсъждането на  реалност както с "взривоподобен" характер на появата на нови видове, така и "скокобразост" в естеството на еволюционния процес. Катастрофите като начало могат и да създават предпоставки за бързо видообразуване: драматични промени в условията на околната среда, много от старите видове измират, разчиствайки място за нови видове, адаптиране във вече новите условия. Няма абсолютно никакво нарушение на познатите биологични закони. И "екстремизма" в теориите на двмата Чарлз е необходимо просто да изчезне от само себе си ... Да се занимавам с аргументите на креационистите по някакво “отсъствие на еволюцията, като такава” няма да стане. Първо, защото много от "аргументите" са смешни. И второ, те просто противоречат на реално наблюдаваните факти. Дори ясната промяна в отлагането на фосилите в различните геоложки пластове. Така че просто ще дам няколко извадки от една много успешна, според мен, лекция на тема "Палеонтология и макроеволюция", изнесена от палеонтологът д-р Кирил Есков на 27-ми март 2008 г. в литературно кафене "Bilingua” в рамките на проекта «Публични лекции «Полит.ру»». "... еволюционната картина на света за всеки учен, сега е основата, върху която се гради всичко. При това разбирането на механизмите на развитие могат да бъдат много различни, но във факта на еволюцията никой не се съмнява. Както чудесно се изрази по време на една дискусия, С.В.Мейен, един от моите учители, изключителен палеонтолог, който бе достатъчно ярък анти-дарвинист: "Страхувам се, че ще ме раберат погрешно. Едно е да си неуверен, колебаещ се и пълен с противоречия за теорията на еволюцията, и друго нещо – прекрасно утвърденият и неоспорим за всеки естествоизпитател факт за наличието на еволюцията като такава" Т.е. фактът за необратими изменения в живите организми в хода на историческото развитие не предизвикват съмнения в нито  един нормален естествоизпитател. Но по причините, поради които това се случва и по конкретните механизми как протичат, има сериозни разногласия "(К.Есков). Креационистите имат само два повече или по-малко сериозни аргументи - твърденията за липса на преходни форми между видовете на първо място, и на второ – вписване създаването на нови видове от определено време. Първият аргумент е доста лесен за оборване, например, като се използва концепцията за приемане на "взривоподобни" скокове на еволюцията, когато появата на нови видове произтича в много, много кратко време. При тези обстоятелства, количеството на "преходните видове" може да бъдат много малко, и по този начин вероятността за откриване да е много ниска. Освен това, находки, претендиращи за званието "преходни форми" вече има. Има само разногласия в тълкуването на тези находки. "Дарвин настоява за задължително и много строга постепенна промяна, та всички промени да произтичат много равномерно, много бавно и да се натрупват за много време. В сегашно време достатъчно популярна (и аз съм впечатлен от нея), не противоречаща на Дарвиновата схема, но внасяща забележими промени, е концепцията "интермитентно равновесие" (интермитентен - периодичен, протичащ с прекъсвания, с интервали, бел.моя) на Елдридж и Гулд, американски изследователи, която по-късно много други доразвиват. Тя се заключава в това, че еволюционният процес, обратно, е много неравномерен във времето. Т.е. периодите на стаза /застой/, когато почти няма практически промени, се редуват с периоди на относително резки скокове. Първо има малко на брой поколения, когато произтичат всички реални промени, и по-нататък има застой, когато практически нищо не се променя. Това е илюстрирано, например, с мидите в езерото Туркана и е класика в работата на Уилямс. Наистина така се и получава. В какво е забележителността на този модел? В това, че той много просто и естествено обяснява пословичната рядкост на преходни форми. Ако е правилно, то шансовете ни да се натъкнем на преходна форма изначално не са големи. Защото, ако по-голяма част от времето е необходимо за застой, когато малко неща се случват, а всички промени протичат в сравнително кратък период от време, то ние ще се натъкваме главно на стаза-форми. Така става ясно защо "преходните форми" са сравнително малко, макар и да ги има" (К.Есков) А по вторият аргумент на креационистите ще приведа друг цитат. Той е, според мен, напълно достатъчен. "...експерименталното видообразуване е напълно осъществено. Аз не говоря за микро-организми, това са неща, които не се нуждаят от коментар. Но експерименталното видообразуване е осъществено с цял куп съвсем висши организми. Например, класическите експерименти на Шапошникова с листни въшки. С две думи: листни въшки - насекоми монофаги, т.е. всеки вид листни въшки се развива на своето си растение. И Шапошникова трансплантирала (присаждала) листни въшки от едно растение на друго, а по този начин те все умирали и умирали. Но “ако бием заек за дълго време, той се научава да се запали клечка кибрит”. Накрая се намерили изроди, които започнали да живеят в съседните растения. И буквално само от 170-то поколение, много малка цифра, тъй като листните въшки се възпроизвежда много бързо. След известно време се оказало, че могат да се наблюдават някои морфологично значими, устойчиви различия, и най-важното е, че тези листни въшки вече преставали да се кръстосват с оригиналното население. Т.е. по формални критерии, това е съвсем отделен вид. Ясно е, каква е цената за този вид, но това е само за първите няколко месеца!"(К.Есков) Друго нещо е, че (както се вижда дори и от дадените цитати) съвременната наука до този момент се е отклонила от "чистата еволюция на Дарвин-Лайъл", че за сегашната глобална концепция би било редно да се измисли друго име. Може би "катастрофален еволюционизъм," може "еволюционен катастрофизъм", а може би дори нещо напълно различно. От типа на това, което въвежда Есков - концепцията за "интермитентно равновесие" ... Проблемът, всъщност, не е в наименованието, а в съвсем друго. Ако дори се отвори дума за някаква "нова научна концепция”, то изглежда трябва да се погледне, дали всичко е наред с останалите ъ съставни! И тук само креационистите могат сериозно да помогнат. В крайна сметка, именно погледът на опонентите от страни, позволява по-пълно идентифициране на истинските "болни точки”. Както се казва: “В чуждото око ще видиш сламката, в своето и греда няма да забележиш”. Това не е просто една поговорка - тя отразява съвсем обективно съществуващите характеристики на човешката психика. А с такива особености  е безсмислено да се спори, защото е факт, но фактът може само да се приема и да се използва. Тук използваме фактите. В същото време да се възползваме и от "чантата с компроматите", който са натрупали креационистите ... Впрочем, в някои неща ще ни помогнат и “геолозите-еволюционисти”.   * * *   Един от критикуваните от креационистите подходи на съвременната геология се явява и е един от основните му принципи - принципът на непълнота на стратиграфските и палеонтоложките записи. Този принцип е формулиран от двамата Чарлз, затова и понякога така е наречен "принцип на Лайъл-Дарвин". Същността на този принцип е, че никъде на се наблюдава абсолютна пълнота в последователността на слоевете, съответстващи на цялата геохроноложка таблица. Навсякъде геолози и палеонтолози имат работа само с "фрагменти" от пълния опис, от който липсват не само "краища", но “средни участъци” (фиг.А). "В хронологичната верига от естествените събития... липсват много звена... Запазването на някакви видове животински и растителни остатъци винаги съставляват изключение от правилото..." (Лайъл, 1868 г.). "Чарлз Дарвин в глава Х от “Произход на видовете” е разработил тази идея, подчертавайки, че геоложките пластове са запечатали само малка част от геоложката история, а по-голямата е протекла с прекъсвания" (Г.Холмов, В.Ратников, В.Шпуль, "Теоретични основи и методи на стратиграфията ").     Фиг.А. Геохроноложката таблица с наличните (“пирончета”) и липсващите (“пирончета”) фрагменти (слоеве)   Така че, да кажем, непосредствено върху камбрийските отлагания могат да следват триаски слоеве (които са на най-малко на 250 милиона години “разстояние” от камбрия, в съответствие с приетите мащаби). Може, например, да има място и своеобразната "разкъсана" последователност, когато от общия ред изпадат междинни звена както поединично, така и на цели групи. За да се опише тази ситуация, е въведен специален термин - "дисонансно залягане /несъответствие в залягането/", който често се използва от геолозите. "Въпреки това, има и втори аспект на този принцип - твърдението на Дарвин за неадекватността на вкаменелостите, т.е., че фосилите представляват само една незначителна част от организмите на миналите геоложки епохи. Много от тях не са били в състояние да се фосилизират и затова са изчезнали безследно. Други са попаднали в неблагоприятни условия за съхранение, поради това са и унищожени. Това твърдение е позволило на Дарвин да обясни редкостта на преходните форми между видовете, които трябва да съществуват по еволюционната теория". (Г.Холмов, В.Ратников, В.Шпуль," Теоретични основи и методи на стратиграфията "). Трябва да отбележим мимоходом, че рядкото разпространение на преходни форми може да има и друго обяснение, което е споменато по-горе, поради което и непълнотата на вкаменелостите за еволюционната теория (в съвременните ъ разбирания) вече не е необходимо ... От гледна точка на баналната логика, при наличието на прекъсвания /застой/ няма нищо странно или особено (и още повече нещо "забранено"). Някъде в някакво време условията са се променили и отлаганията са престанали да се натрупват - например, при изкачване на участъци от морското дъно на повърхността. А някъде дори е унищожена част от натрупванията в резултат на ерозия. Всички е напълно естествено. Но оказва влияние върху друго – заявяваните от геолозите мащаби на застоя! "Академик Д.В.Наливкин (1974 г.) за илюстриране непълнотата на геоложката хронология прави изчисления на времето за натрупване на мощния Фанерозой, на базата на скоростта на съвременните отлагания. Оказва се, че за отлагането на цялата мощност на седиментите от Фанерозоя, са достатъчни 60 милиона години, и то във времето, в което продължителността на Фанерозоя е около 600 милиона години (535 ± 1 милиона години, според последните данни). Т.е. почти 90% от геологижкото време е протекло при застой /стаза/. Такъв актуалистичен подход, макар и много груб, напълно достоверно потвърждава огромните пропуски в последователността на напластяванията в геоложката история на Земята". (Г.Холмов, В.Ратников, В.Шпуль," Теоретични основи и методи на стратиграфията "). И това е написано не просто в някаква книжка, а в учебник!.. На студентите е предложено просто да преглътнат 90% от "геоложкия недостиг", в качеството му на почти “научно-установен факт”!.. Но не е ли много прекалено?.. Нека оставим настрана начина, по който акад. Д.В.Наливкин е получил този резултат - това е равносилно на по-горе изчисляваната средна температура в болницата. Но други изследователи, използващи други методи за изчисление, идват до подобен резултат!.. И ако все още могат да се приеме 90%-ия "недостиг" на вкаменелостите, защото тук напълно реално всички 99% или повече от биологичните организми са погълнати и са разложени, то в геологията, все пак, имаме работа с минерали!.. Нещо неорганично – а то къде се е дянало?.. Изпарило се е в небитието?.. Но пък законът за запазване на материята все още никой не го е отменил! Да допуснем, че някаква част е претърпяла промяна от ерозията с преместване и преотлагане на друго място. Това е напълно възможно. А какво правим в случаите, когато самата ерозията е много съмнителна? .. "В океаните голяма част от времето попада в паузите на утаяването.... Ерозията тук не може да се счита като основна причина за непълнота на разрезите, въпреки че и други причини не могат точно да се посочат. Морските геолози са измислили начин успешно да заобиколят този сложен въпрос, наричайки това време паузи в периодите на неотложени утайки. По този начин, геоложката хроника фиксира кратки периоди на активност, разделени от значително по-дълги интервали от време на неактивност (С.И.Романовски, "Физична седиментология"). Фактът, че процесът на ерозия и преместване (предиспозиция) на близо 90% от утайките вече предизвиква много сериозно съмнение. И въобще 90% от времето за "периоди на неутаяване" въобще излиза извън всички разумни граници. "Оказва се, че реалното време, за което има геоложки доказателства и за което може да се разсъждава от научна позиция, представлява твърде незначителна част от възрастовия интервал, приписван от геохроноложката скала, а всичко останало е паузи в утаяването. Но за паузите отсъстват каквито и да било научни геоложки доказателства, вписани в седиментни пластове." (А.Лаломов "Геоложката възраст на Земята в светлината на съвременния катастрофизъм: реална ли е макро-еволюцията от гледна точка на съвременната геология "?). Получава се много неприятна ситуация за емпиричните изследвания - геолозите се опитват да опишат реалност, имайки възможността да анализират най-много 10% от наличния понякога фактически материал, а 90% за тях е недостъпен по принцип. Възниква съвсем основателния въпрос за коректността на извършената екстраполиция на видовете (фиг.Б), получена на основата на много ограничена извадка. Още по-малко са неприемливи и категоричните изводи, получени на базата на тази ограничена извадка.     Фиг.Б) Диаграма на геоложкото време в полет, където миналото е в долната част на спиралата и част от екстраполацията на видовете в него.   Но и това все още е половин беда ... "Дори и в плътния мощен варовик има скрити прекъсвания, които заемат значителна част от времето, съответстващо на образуването на разреза. Поради това, че не са в състояние да дадат дори приблизителна оценка за времето на прекъсване на седиментацията, геолозите са принудени да си затворят очите за тях." (С.Романовски, "Физична седиментология"). Те ти, булка, Спасовден!.. В плътен мощен варовик – т.е. абсолютно без никакви видими стратиграфски признаци – изведнъж "скрити паузи"..! Всичко това, най-малкото предизивиква "смущаващи подозрения" в баналната готовност да се отговори на предварително подготвени резултати. Нужна била на Дарвин дългосрочна еволюция - моля, ето ви, и неизвестно къде забутали се 90% от геоложките пластове..! "Теорията на еволюцията толкова тясно се е преплела с палеонтологията и стратиграфията, че често цитираните доказателства приличат на "омагьсан кръг". Понякога дори експертите изключително трудно се ориентират - дали еволюционната теория се основава на фиксирани в геоложката летопис последователности на фосилите или геоложките пластове се датират на базата на еволюционната скала на все по-усложняващите се с течение на времето организми" (А.Лаломов, "Геоложката възраст на Земята в светлината на съвременния катастрофизъм: реалност ли е макро-еволюцията от гледна точка на съвременната геология?") Сега, обаче, необходимостта от една много дълга история за еволюционната теория отпадна, защото - виж по-горе – еволюцията е напълно в състояние да се справи и за много по-малко време с "взривоподобния" характер на видообразуването си и със "скокоподобността" на еволюцията. И редките междинни форми вече не се нуждаят от геоложки периоди на стаза /прекъсвания/. Следователно, възниква въпросът – нужни ли са по принцип сега същите тези 90% от "недостига" на геоложките депозити..? От гледна точка на теорията на еволюцията, такава необходимост няма!.. И ако не са 90% "прекъсванията", то колко са?.. Разбира се, че прекъсвания в утаяването наистина може да има и очевидно е имало. Но как да се преценят непълнотите в стратиграфските анали?.. Може, например, да се тръгне по пътя на един доста добре известен виц: - Каква е вероятността, че утайките в един момент не се натрупват? - 50 процента. - Защо 50% ..? - Ами, защото има само две възможности - или се натрупавали или не са се натрупвали. Това, разбира се, е шега. Но нима нещо ни пречи, за да приемем, че "липсата" е само 50% вместо 90% .. От гледна точка на ситуацията за скоростта на утаяване може да се получи почти всеки вариант. А и от гледна точка на еволюционната теория, също нищо не ни бърка! .. Но съответно тогава и онези 4,5 милиарда години не са необходими. А при 50% “липси”, ние получаваме за възрастта на Земята не четири и половина, и само около един милиард години - 5 пъти по-малко!.. Кого не го устройват такива изчисления?.. И с какво те всъщност са по-лоши от изчисленията на Наливкин или на някой друг?.. Съгласен съм – резултат от 1,0 милиард години е изсмукан от пръстите. Но е измукан от пръстите по същия начин, като и другите изчисления. И между другото, забележете – аз не съм и на инч в страни от теорията на еволюцията..! Само взимам предвид нейните съвременни подходи!.. И защо напъхваме тук еволюцията в крайна сметка?.. В края на краищата, става дума за геологията. Но пък тогава се изправяме пред друг основен принцип на същата тази геология. Принцип, който не е официално формулиран, но който е толкова реално вписан в геоложките практика, че е невъзможно да не се забележи. Имам предвид принципа за приоритета на палеонтологията над геологията. "Палеонтоложките датировки са основани на хипотезата за биологичната еволюция, и тя е "свещена крава" в стратиграфията (и като съпругата на Цезар, винаги е извън подозрение). В случай на появата на нови палеонтоложки находки, геоложката структура се преразглежда по най-невероятен начин, а общоприетото палеонтоложко датиране никога не се поставя под съмнения "(А. Лаломов, "Проблеми в датирането на геоложките обекти"). Лаломов, може би, малко се увлича в оценяването на ситуацията. В крайна сметка, никакви конкретни примери за преразглеждане на заключенията на геолози, въз основа на нови палеонтоложки находки в тази си статия той не дава. Въпреки това, почти същото нещо казва и един от представителите от “напълно противоположния лагер” в спора за съюза на геологията с палеонтологията: "... именно това наше задължение води до объркване в много стратиграфски конструкции, доколкото при прехвърляне в областта на стратиграфията на дискусионни положения от биологията, те обикновено се превръщат в догма" (С.В.Мейен, "Концепцията за "естественост" и "едновременност" в стратиграфията", Изв. АН СССР. Сер. геол. 1974). И виж Мейен в привързаност към креационизма не бива въобще да бъде подозиран, макар че и “фанатичен дарвинист” той също съвсем не е бил... В действителност. Толкова ли са безгрешен биолозите, за да заемат подобно доминиращо положение над геолозите?.. Няма да закачаме тази част от биологията, която изучава съвременните обитатели на нашата планета - не за тях става дума сега. Ние сме заинтересовани от биологията, занимаващ се с изкопаемите форми, които и играят доминираща роля в датирането на геоложките пластове. А това е област на дейност на палеонтологията. А с какво имат работа палеонтолозите .. Ако говорим за геоложките пластове, то крупни останки практически не се намират. Те се намират изключително рядко, и са пряко свързани с доста голям слой утайки - и са твърде важни, за стратиграфията и геологията. Най-често тук, обаче, се използва всяка "дреболия" от типа на спори на растения, червеи, риби, раци и планктон (да не отиваме в напълно ненужни тук палеонтоложки термини), които понякога само през микроскоп могат да се видят. При това нерядко се налага работата да бъде провеждана не с целите организми, а само с техни части. А и да бъдат идентифицирани главно по външния си вид ... приликите и разликите!.. Може ли да се направи грешка тук?.. Да, лесно!.. Ако някой се съмнява в това, тогава мога да му препоръчам една малка разходка в палеонтоложките сайтове от интернет - там е доста лесно да се намери някоя каквато и да било поредна "новост" за това, че един определен вид при по-внимателно проучване се е оказал "малко от друг вид” и трябва да бъде класирана, да речем, в края на юрския период, а не в началото. Само си помислете – отсичат се някакви си десетки милиони години в съществуващата скала – ега си чудото! ... А как да се проверят палеонтолозите? .. Специалисти по някаква група изкопаеми – раз-две и отчет! И, за да намерите грешката в тях, има само един начин - да станете тесен специалист в тази област. А такива области колкото щете - животът няма да ви стигне, за да се оправите с всички. Така че геолозите са доволни от най-"авторитетното мнение" на палеонтолозите, които между себе си решават проблемите със не по-малка степен от същата авторитетност в своя тесен кръг. Просто същата свобода на хегемония на субективния фактор!.. А, съответно, и благоприятни условия за просперитет на грешки ... Палеонтолозите може да се възмутят - да кажата, никой не идентифицира слоеве по някакво, каквото и да било, единично изкопаемо, а след достатъчно голяма група. И ако някой е направил грешка по един фосил, то след цялата група - няма как да бъде объркано... Но нека, например, да споменем за Австралия. Тук до неотдавна (само няколко стотин години назад, докато не доведоха овцете до кучетата) е било абсолютното царство на двуутробните животни, които на други места са измрели преди много милиони години. И как на някой "палеонтолог от бъдещето" ще му се наложи да приложи някакъв конкретен австралийски геложки разрез към общата палеонтология (да се чете: заедно и със стратиграфската скала), изградена преимуществено по други райони от земното кълбо. Къде ще го приложи?.. Къде е гаранцията, че ще пропусне същите тези "много милиони години”, единствено благодарение на факта, че двуутробните животни са успели да изчезнат навсякъде, а тук да оцелеят? Разбира се, двуутробните животни са достатъчно големи същества, а палеонтолозите, както бе споменато по-горе, преди всичко, когато работят с геоложки пластове се занимават с "дреболии". Освен това, тук не става дума за морски седименти, които много по-лесно се "датират" и с които предпочитат да работят и геолозите, и палеонтолозите. Е, и накрая, знаем, че двуутробните животни са съвременни животни. Просто живеят в отделни райони... А кой може да каже, че подобна ситуация не е могла да се случи в миналото? И не с най-големите обитатели, а с нещо, което е “дреболия”?.. Няма абсолютно никаква гаранция, че това не се е случило!.. Следователно, има и доста обективни предпоставки за грешки!.. А ако има предпоставки за грешки, значи има и грешки. Има ли и грешки заради "непроверяемост отстрани" - ще има и злоупотреби.. "... палеонтоложките данните се взимат под внимание само в тези случаи, в които те са съгласувани с теорията за биологичната еволюция. Противоречащите на нея данни просто се игнорират" (А.Лаломов, "Геоложката възраст на Земята в светлината на съвременния катастрофизъм: реална ли е макроеволюция от гледна точка на съвременната геология"?) Разбира се, това е само на заден план и само за особени случаи на грешки и злоупотреби. Но има и един много конкретен пример за извършени грешки, неносещи никакъв частен, а съвсем глобален характер. И най-вече, грешките, свързани с каменовъгления период, който е един от най-важните стълбове, върху който е надстроявана цялата геохроноложка таблица (да припомним, че в началото на 20-те години на ХIХ век, каменовъглената система е била една от първите в югозападната част на Англия, благодарение на изследванията на Уилям Смит). Доколкото като база се използва хипотезата за произхода на въглища от растителни остатъци, въз основа на (както се смята) "останки и отпечатъци от изкопаеми растения" е създадена доста развита "класификация на флората от каменовъгления период”, която между другото е изиграла важна (ако не е и решаваща) роля във формирането на такава наука като палеоботаниката. И сега нейните резултатите широко се използват в датирането на геоложките слоеве. В същото време, в момента има доста категорични и много силни основания (подкрепени с реални факти и разнообразие от експериментални проучвания!), да се счита за погрешна хипотезата за произхода на въглищата и да се замени с теорията за абиогенния им произход. Въглища са се образували не толкова от растения, а от реакцията на пиролизата (разлагането) на метана, извиращ от недрата на планетата. В хода на тази реакция, в съответствие със законите за самоорганизацията на материята (все още на практика от нас неизучени), са се образували форми, много подобни на цели растения и части от тях. И това е потвърдено експериментално в лабораторни условия, където при производството на пиролизен графит (да се чете – също и въглерод) от метан, като неочаквани "страничени" резултати са получени "растителните остатъци" - "стволове", "клони", "листа", а дори и толкова възлюблените на палеоботаниците "спори от растения". С подробностите и данните от проучването за абиогенната версия за произхода на въглища читателят може да се запознае в статията ми "История на Земята без каменовъглен период", публикувана на сайта “Лаборатория по алтернативна история” (както и някои съкращения, включени в книгата "Обитаемият остров Земя"). Тук, за яснота, ще посоча само една много показателна снимка, изобразяваща "брак", получен в един от експериментите за производство на пиролизен графит - фиг. 13.     Фиг. 13. "Брак" при получаването на пиролизен графит.   И така, палеоботаниците приели за "растителни останки" това, което няма абсолютно нищо общо с реалните растения!.. Те не само внесли дълбоко погрешно решение, но и го приели за основа на това, което изобщо не се явява предмет на техните изследвания!.. Такова е, нали?! Естествено, че тази грешка на палеонтолозите (по силата на приоритета на палеонтологията пред стратиграфията) най-пряко е засегнала и резултатите на геолозите. Но "личната вина" на палеонтолозите не бива да се преувеличава. Грешка са направили всички, и геолози включително, вземайки в качеството ъ на базова теория, теорията за биологичен произход на въглищните залежи, което от своя страна е било грешка. И преди да се разгледат конкретните последици за геологията, произтичащи от абиогенния произход на въглища, си струва да се спрем на ролята, която играят кардиналните /ключови/ теории, взети като "съставни части" на базовите концепции и на анализа на това, към какви последиците за геохроноложката скала е довело това...     (следва продължение)

Поздравлния за статията. Ама давай ги по бавно.

Получава се малко затупване с информация така.
Отново казвам ,ако такъв човек с таквиа доводи ми се яви наживо, веднага го правя на нищо.

Пред игодини бях на една такава дискусия. Креационист срещу "палеонтолог".
Трябваха ми 5 минути.
След коеот станах и зададох въпрос - на палеонтолога.
Той не можа да отговори и просто заявих пред всички, че лицето - палеонтолог не знае дори периодите на геохронологията и че имаме насреща с иорганизиран цирк.
Тук се случва нещо подобно.
Дават се грешни заключения "от името на геологията". И после се оборват.

Не мога да пиша по всичк ивъпроси, но накратко:
1. Седиментите СА СИ на 60-70 милиона години. В по - стари периоди скалите обикновено метаморфозират. И какво от това, тук фалшиво се приписва нещо друго? Кой е казал друго? Седиментите са най - младите скали...
2. Ударната седиментация каот модел на седиментация е пълен простотизъм. Сори за изказа, ама.... Това означава милиардите форминифери/радиоларии и прочие в океана ударн ода живеят и ударн ода умират - те образуват седимента. Твърдението, че "те в момента са в дупка" - не седиментират занчи, че са спрел ида умират. Сигурно ли е?
3. Прекъсванията в седиментацията са факт.
Изписани са 100 кила приказки а липсва елементарното и единствено вярно твърдение на геологията.
Като морето се отдръпне, спира да седиментира. Като дойде обратно, продължава.
4. Наличието на дупки в познанията ни за видовете от миналоо не значи дупки във видовете. ТОва пак е простотизъм. Имаме един милиард години еволюция на живота, и много милиарди видове, които са се изменяли и трябва да иамме на всеки вид всичк ифосил иза да е пълна картината.
Да, но вкаменяването не става по поръчка, в гробищата ако отидеш и почнеш да ровиш, малко вкаменелости ще намериш - грубо казано.
В моите детски години познавахме 400 вида динозаври. 400! За 150 милиона години и при условие че даже днес имаме повече видове влечуги, ние знаехме толкова за 150 млн.години.
Означава, че имаме по един труп за половин милион години!
Естествено,че има дупки-това са видове, които не сме намерили.
Това обаче не означава сътворение от нищото във всяка дупка, нито прави теорията грешна.

Аз така като гледам ше я признаете само при паспорт и самопризнания на всеки динозавър... :)

Този не е креационист, а еволюционист (при това много "твърд" - от наблюденията ми до тук) :)

Но пък и снощи, докато превеждах тази част, доста се посмях да ти кажа. Особено на "взривната" и "скокливата" вълна на еволюцията :)))) Заприлича ми на синусоида - ха нагоре, ха надолу! :))

А листните въшки (като висши организми) направо ме хвърлиха в екстаз. Та сега чакам 170-тото човешко поколение, за да се приспособим към новите природни условия. Само не знам от кое "коляно" да тръгна да броя :))))))

Но пък не мога да отрека ТЪПИЯ подход при стратиграфското датиране. Не мисля, че палеонтологията трябва да е водеща там.

Хм, на въпроса за спирането да мрат :). 'Ми за да спрат да мрат, значи че са спрели да ги има (изключвам да са станали безсмъртни), т.е. видът им поне за този период от време е изчезнал (и после се е зародил от небитието) :)))) Вот тебя и нонсенс! :))) Но все пак това е написано от академик и то в материал, който се пази в Академията на науките им преди има-няма 30-40 години. Тъй, че ти кажи, е ли е възможно? Че и един такъв мастит учен да не разбира от метаморфни скали? :)
Но пък с ей това: "Ударната седиментация каот модел на седиментация е пълен простотизъм. Сори за изказа, ама.... Това означава милиардите форминифери/радиоларии и прочие в океана ударн ода живеят и ударн ода умират - те образуват седимента." нещо бъркаш. Не говорим за органогенната седиментация. Не съм сигурна дали изобщо я имат предвид, поне от всичко до тук останах с впечатлението, че въобще не я слагат в сметките /"изказалите" се, де/. :))

п.п. От утре ще е по-бавно, щото няма да имам толкова време за преводи :)

Основно седиментите като варовика са органогенни. По тях разбираме за моретата.
Има и други седименти, но по тях почти нищо не разбираме. Значими за геологията и оцними като възраст са баш органогенните.

Ай стига, ве! Ти напра’о изтрепА рибите чак до Карибите...! :)))))
То хубаво варовиците са седименти, ама пък чак и да са само органогенни!... То това е все едно да кажа, че котленият камък по чайника на баба ми се е образувал от фито- и зоопланктона, дето вирее из тръбопроводната мрежа... :))))) Да си чел нещо за хомогенни варовици? Или кластични? Явно не си.... Но не разбрах що от другите седименти да не се разбира почти нищо? Да речем от въглищата, които също са органогенни седименти (доколкото все още е в сила органогенната теория за произход им), или костените брекчи :))))? А и що да са значими за геологията баш органогенните (тук оценимостта на възрастта маааааалко ША я прескоча по обясними причини)? М? Аз пък простият инженер (възпитаник на Минно-геоложкия университет) си мислех, че за геолозите са важни всички скали и минерали. Ай ш’та замоля да ми кажеш поне 3 разумни довода за тази особена значимост, като пропуснеш позата “партер” пред палеонтолозите и онова дето е “нацвъкано” в геохронологията в подкрепа на еволюционната теория... Е, можеш да пропуснеш и почвознанието, че и икономическите интереси от това, че някои са полезни изкопаеми или ги съпътстват полезни изкопаеми. Но последните две ползи спокойно могат да бъдат отнесени и към кимберлитите, нищо че не са седименти, още повече пък органогенни :))))).

Клео, излагаш се.
Значимостта е важна заради:
- доказателството за водни басейни;
- флората и фауната ,която съдържат;
- датировката.

Съмнявам се че си точн овъзпитаник на минно геложкия с тея статии дето пускаш, ама ок. Щом казваш...

само дали е нужно, след като ще си говорим с квалификации, а не с доказателства :)))

Щото:
1.Са доказателство само за една част от водните басейни. Да не би да искаш да ми кажеш, че до времето на фито- и зоопланктона не могат да се установят местата на водните басейни? Ега я у геологията тогава! А и к'о праим тогава с останалите седименти, които не са се получили чрез органогенеза? Или пък със зоофитите, които не могат да бъдат вкарани в "раздел" органогенни варовици?
2.Флората и фауната, като такава е предмет на изучаване от палеонтолозите и в частност от палеоботаниците. Какво ги бъркат геолозите "цветенцата и пчеличките"? Геологията се занимава с произхода на скалите и минералите, а не с произхода на видовете! Тази разлика е крайно време да я проумеят всички, че даже и ти!
3.Датировката е хубаво нещо, ама като сложа на везната онези 90% "паузи" в образуването на слоевете - компромис на геолозите в миналото - за да стигне времето за "плавната и бавна еволюция", нещо не мога да й хвана вяра. Така че знам колко е голяма "болката" с това датиране, още повече, че тези скали са млади и методите на традиционното радиоложкото датиране за по-старите скали нема как да се случи при тях. А за С14-анализа си е небходима "живинка"...
4.Поставих условия да ми дадеш 3 разумни довода за геологията, а не за палеонтологията. Ти пак скочи в онази посока :) Май не правиш разлика между геолог и палеонтолог?! Пък, иначе, аз съм се излагала...

А тези статии дето ги пускам... са все от хора, които разграничават геологията от палеонтологията. Апропо, статията за "ВЛИЯНИЕ НА ПРОЦЕСИТЕ НА ЗЕМЯТА ВЪРХУ ПОПУЛАЦИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО" е публикация от годишник на Минно-геоложкия университет. Дали обаче на някой, в т.ч. и на теб, направи впечатление това, че по някакво странно съвпадение се говори пак за глобална катастрофа и падането на метеорита, и „улавянето” на Луната в земната орбита става по едно и също време – 12-10 хилядолетие преди н.ера? И още няколко общи „дребни детайли” в така представените от мен статиите :)))
Ай със здраве! Явно ти си най-големия професор и всичко знаеш. Аз пък зная, че за проследяване фактите за определени тези и хипотези е нужна методичност и наистина непредубеден подход. Това е едно от нещата, на което ме научиха в този универеситет. Както и това, че науката не е фосил и за разлика от него, тя търпи изменения, допълнения и развитие...

Далече са ти статиите и от палеонтологията ,и от геологията... Отиат в някакъв антигеологически опростен креационизъм. А претенциите, които подаваш за университети и академици са... как да кажа.
Понятията са зле объркани при теб, не при мен. Щом ги разграничаваш и искаш да ги делиш, отде взимаш тогава паузите, а кака? Пауза в скалите няма. Май ти ги въртиш както ти отърва, као ти отърва палеонтология я прибавяш, каот не ти отърва - я вадиш....

Добре, щом искаш, паузи, паузи...
Давам пауза, стига ми толкоз.

В геохронологичен аспект геология и палеонтология вървят ръка за ръка.
Разлика има ако ще с иговорим за минералогия или за земетресения. Обаче ние определен оговорехме за друго...
Сори, не ми е интересен тоя спор. Едната страна не води разговор.

И мисля, че е крайно време да си поприпомниш знанията по геология, ако въобще си имал някакви по-задълбочени, че то наистина стана преливане от пусто в празно!

И да, вървят ръка за ръка геологията и палеонтологията, щото геолозите не теглиха една майна на палеонтолозите и да си гледат тяхната работа, а не да доказват измишльотините на еволюционистите!
Верно, аман от "пишман-учени"!