Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2010 20:33 - НАКРАТКО ЗА СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ ОКОЛО ГЕОХРОНОЛОГИЯТА (2)
Автор: kleotemida Категория: История   
Прочетен: 9022 Коментари: 12 Гласове:
6

Последна промяна: 03.12.2010 21:38


А. Скляров, ноември 2010 г.
(продължение)   Сковавайки сами за себе си рамката на много тесния избор между двата „екстермистки” варианта, геолозите всъщност извършват като цяло сериозна грешка – заедно с водата (библейското описане на Потопа) изхвърлят и бебето (самата Потопна Катастрофа, заедно с наличните за нея факти, свидетелстващи именно за катастрофични събития) А напразно. Нали сама по себе си Потопната Катастрофа позволява коректно да се обяснят всички наблюдаеми геоложки особености, абсолютно без хлъзгане по позициите на креационализма. Например, да се обяснят особеностите и даже „странностите”, срещани в Южна Америка, някои от които ние успяхме да видим с очите си при една експедиция в Перу и Боливия, провеждана под егидата на Фонда за развитие на науката „III-то хилядолетие” през 2007 год. Например, да посочим знаменитото плато Алтиплано (фиг 1), чиято площ се простира на стотици хиляди квадратни километра (!), разположено е между планинските склонове на Андите (3600 - 3850 м.н.в., б.моя) и е образувано от геоложки слоеве, разположени строго хоризонтално, имащи рохкава структура, напълно съответстваща с утаечния характер на образуването им. Допълнително, в езерото Титиката (8300 кв.км площ, 3812 м н.в., б.моя), намиращо се на платото на височина около 4000 метра, са намерени морски видове растения и животни, абсолютно нехарактерни за сладката езерна вода. А в южната част на Алтиплано са разположени огромни басейни със сол – платото Уюни.
    image

   Фиг. 1. Местоположение на платото Алтиплано.   

   Най-простата версия за образуване плоската повърхност на Алтиплано е бавното и продължително утаяване на дъното на огромно езеро, което по-рано е заемало цялата тази площ – предизвиква много сериозни съмнения. Първо, слоевете тук са изключително рохкави. Липсва и най-малкият намек за продължителен натиск върху утайките, което би било невъзможно при този сценарий. Второ, в рамките на дадената версия съвършено непонятно е как са се взели морските видове растения и животни в езерото Титикака.  Тази „странност” на обитателите на езерото, заедно с басейните от сол в Уюни в същото време послужили като причина за появата на друга екзотична версия за това, че езерото Титикака (и платото Уюни) представляват сами по себе си „силно пресъхнал къс от морето”, който бил повдигнат нагоре в хода на някакви мощни тектонични процеси.            Тази версия, обаче, е съвсем съмнителна по цял ред съображения. Първо, едва ли подобно „късче от морето” би останало цяло и би се съхранило при такива мащабни процеси, които са необходими за повдигането му на височина 4 километра. Второ, този сценарий за развитието на събитията абсолютно не съответства на местната геология. В резултат на тектоничните процеси, които биха съпровождали повдигането на „морското късче”, би следвало да се очаква преимуществено фомиране на местни планини от утаечна порода – такива, каквито, например, могат да се наблюдават по крайбрежието на Средиземноморието. При това на Алтиплано (в това число и около Титикака) явно доминират изходите с магмени минерализации: гранити, базалти и други аналогични типове вулканични, а не утаечни скали. По-нататък... Достатъчно очевидно е, че строгата хоризонталност на утаечните слоеве, образуващи платото, и видимо забележима в местата, където е прорязана от реките, протичащи тук, просто физически не би могла да се съхрани в хода на толкова мощни тектонски процеси. Вероятността за това е нищожно малка. За което, между другото, подсказва и самото разнообразие в разположението на тези скални изходи с магмен прозиход, които периодично тук се срещат във вид на извисяващи се над равната повърхност невисоки планини и скални образувания – слоевете в тях понякога са разположени даже не просто под силен наклон, но и вертикално (фиг.2)!

image   Фиг. 2. Скални изходи в района на езерото Титикака   Всичко това много повече съотвества на тезата, че до тук - на височина четири километра, в областта на вече сформирани преди всичко магматогенни по вид планини, е достигнало мощно цунами от Тихия океан. Прехвърляйки билата на планинските масиви и пренасяйки със себе си не само морски обитатели, но и голяма маса на отмит/откъртен материал, събран по пътя, то попада в котловината между двата плнински хребета, където и остава с цялото свое съдържание. Впоследствие водата постепенно се е изпарила, което е и довело до образувалата се по-късно много равната повърхност на платото Алтиплано. Планините, чиито върхове се оказали над този слой от утайки образували тези скални „изходи” от магмени скали, които сега се извисяват над повърхността на платото.  Такова развитие на събитията обяснява също така и присъствието на морските видове в езерото Титикака, както и наличните в южната му част огромни солници – следствие на това, че се е изпарявала не прясна, а солена морска вода.

И именно на такова развитие на събитията съответстват находките на археолозите тук:

„...фрагменти от скелетите на хора и животни лежат в хаотичен безпорядък заедно с обработени камъни, оръдия, инструменти и безчислено количество други предмети. Вижда се, че всичко това е било влачено, трошено и хвърлено на куп от някаква сила.” (Х. Хенкок,"Следите набоговете ").

При това, такива находки не се ограничават само до платото Алтиплано:

„По цяла Южна Америка също така били намерени изкопаеми останки от времето на Ледниковия период, в които част от скелетите са несъвместими с видовете животни (хищници и тревоядни) безпорядъчно смесени с човешки кости. Не по-малко важно се явява съчетанието (на достатъчна площ) на изкопаеми сухоземни и морски животни, безпорядъчно смесени, но погребани в един и същ геоложки хоризонт” (Х. Хенкок,"Следите набоговете ").

И ако това бяха само останки от плейстоценови животни...

В хода на пътуването на нас ни се отдаде случай да побеседваме с местен археолог, професор Уили Мунез,  който потвърди, че в района на Окухака, наред с човешки кости били намерени и кости на донозаври. Такива находки били направени и значително на север – в района на Амазония. А на територията на Аржентина били намерени човешки кости, които лежали даже по-дълбоко (по-ниско в геоложко отношение, бел. моя) от костите на динозаврите.

От тази гледна точка на палеонтологията и геологията, това е нонсенс (безсмислие, алогизъм, абсурдност, бел.моя) - драстично нарушение на цялата съвременна теория за еволюцията. А потопната катастрофа позовлява да се даде на тези факти напълно прозаично обяснение. Достатъчно очевидно е, че въздействието на мощното цунами, хвърлило се върху Южна Америка от страна на Тихия океан, не се е ограничило само до това, че за някакво определено време значителна част от сушата на този континент се е оказала под вода. Цунамито неизбежно и буквално би съдрало повърхностните земни слоеве и би ги повлякло със себе си в началото навътре в материка, а след това, когато водата започала да се „оттегля” назад, също така би повлякла част от своето съдържание в посока към океана. Естествено, че в тези условия всичко, което се е намирало в тези, съдрани от вълната повърхностни слоеве на земята, е изпитало кардинално смесване. Ако отчетем силата на потопното цунами, съумяла като минимум да преодолее хребети с височина четири хиляди метра, става съвсем ясно, че вследствие смесването на слоеве от различни възрасти в резултат на подобно въздействие от страна на цунамито, съвсем заедно биха могли да се окажат кости на динозаври, измрели десетки и даже стотици милиони години назад (в рамките на приетата таблица), и кости на хора, живели тук съвсем неотдавна до потопната катастрофа или въобще непосредствено в нейно време. Аналогично на Алтиплано, в резултата на събитията от потопната катастрофа тук се е образувало и друго не по-малко знаменито плато – платото Наска, известно със своите геоглифи (гравирани върху земята изображения, бел моя). Само че в дадения случай не става дума за непосредствено „пряко” въздействие на цунамито, а за следи, които е оставил водния поток, връщайки се към Тихия океан през планините. Само в библейските текстове вода може да се появи неизвестно откъде и да пропадне след това пак неизвестно къде. А реалната вода, пренесена от тихоокеанското цунами в Южна Америка, по всички съображения, е трябвало да се върне в по-голямата си част назад. В крайна сметка поне тази, която не е успяла да прехвърли хребетите на планините. Само че в обрания си път към океана това вече не е било просто вода, а вода, събрала в себе си кал, глина, пясък, камъни и прочие „замърсявания”. Това бил мощен кален поток, устремен от планините към океана. Попадайки в някакви вдлъбнатини и низини, такъв поток оставал там, образувайки „кални езера”. В бъдеще водата от тези „езера” се изпарявала, оставяйки „калта”, успяваща по същото време и по законите на физиката да се отлага на дъното по такъв начин, че да образува равна повърхност. Именно така се е и сформирало толкова плоско плато като Наска, което като че ли някой специлано е подравнил. И именно за такъв сценарий на събитията говорят някои негови особености. Платото Наска по краищата си изобщо не преминава в окръжаващите го планини така, както е обичайно за по-изразено или не толкова изразено плавно и постепено издигане във височина. Вместо тази картина, по някаква причина тя е таква, сякаш платото като че ли „изтича” през клисурите на планините. Нещо повече. Над нивото на платото ту тук, ту там се издигат хребетите на невисоки планини, които не били напълно залети от калния поток (фиг 3). И релефът на местността тук напълно съответства на този сценарий за развитие на събитията, който се свързва с връщането на водата от потопното цунами към Тихия океан. 

 image
Фиг. 3. Билата на планините, потопени от калния поток (Наска)   И накрая, за това говори и видния характер на отлаганията, съставляващи платото Наска. Там, където неголяма река е прорязала равната повърхност на ръба на платото (а по-късно помогнали и ръцете на съвременните пътни строители, дълбали в геоложките слоеве) е явно видима структурата на тези отлагания, която абсолютно точно съвпада с това, което и би трябвало да остане след слизането на мощен кален поток  – камъни, глина, пясък и прочие „мръсотии”, смесени в хаотичен безпорядък (фиг.4).
 image

фиг. 4. Отлагания  от калните свлачища, образували платото Наска 


        При това палтото Наска съвсем не е малък участък от застиналия „потупен” кален поток. Поглед от височина (с помощта на програмата GoogleEarth) позволява в пълен обхват да бъде оценен този колосален мащаб на събитията – в самия западен край на Андите съвсем отчетливо се наблюдават следи от връщащата се в океана кална маса, простирайки се на много стотици километри по своя фронт (фиг.5).


image
Фиг. 5. Следи от връщащото се в океана потопно цунами (Южна Америка)
        Мощното цунами явно се е „разписало” и в Северна Америка. Само че неговите следи геолозите често приписват на макар и мащабни, но все пак локални събития. Например, на последствията от скъсването на естествените завирени води, които били събрани в местни езера по време на топенето на ледниците, покриващи северо-източната част от континента. Нищо че абсолютно нищо не изключва възможността да бъдат отнесени тези следи (или поне част от тях) към събитието на Потопната Катастрофа.
Напълно възможно е, следите от цунами, свързани с Потопната Катастрофа, да се намират и на други континенти. Просто тях практически никой (изключая Букланд два века назад) така и не ги е търсил – така било и прието, че щом Потоп не е имало, то и не би имало какво да се търси.  
                                            * * *
         Друг много важен факт, свързан със събитията от Потопната Катастрофа, но и никак не вписващ се в библейските текстове е мощната ударна вълна, преминала по земната кора в резултата от удара на метеорита в нея. Не тази обичайна сеизмична вълна, а надлъжната вълна на компресията с преимуществено направление по посока на падналия метеорит и станала причина за приплъзването на земната кора по мантията. Тази ударна вълна води, от една страна, до появата на линията на разкъсване с чувствителна ширина в земната кора, простираща се по протежение границите на Филипинско море (т.е. кратера от метеорита) от Тихия окена. Именно тук се намират най-дълбоките падини, в т.ч. и Марианската. Естеството на техния профил, абсолютно не отговаря на "подпъхване" (субдукция) на една тектонична плоча под друга. Това са едни много реални нарушения (пробиви) в кората с практически успоредни вертикални стени, без да се забелязва отклонение дори в една от тях (което би трябва да бъде наблюдавано при субдукцията). Второ, при наличие на подходящи условия, подобна вълна на компресия неизбежно би оставила след себе си следи във вид съотвестстващ на някакви особености на релефа. Към една от тези особености напълно може да бъде отнесен Карело-финския хребет – огъване, което е с посока почти точно от юг на север до Карелия по протежение на границата между Русия и Финландия (фиг. 6).

image   Фиг. 6. Карело-финския хребет   Геолозите смятат, че този хребет се е обазувал преди 10-12 хил.год. (т.е. в интересуващият ни период) вследствие топенето на ледниковите шапки, покриващи до този момент Скандинавия и Колския полуостров. Тази версия, обаче, не позволява да бъде обяснена ориантацията на хребета, доколкото границата на топящите се ледове минавала не от юг на север, а под друг ъгъл – под 45 градуса на това направление.   За сметка на това пък Карело-Финския хребет по отношение епицентъра на падането на метеорита във Филипинско море великолепно отговаря на хипотезата за неговото възникване в хода на процесите на Потопната Катастрофа – хребетът сякаш е „фотографирал” фронта на ударната вълна при компресията. При това, даденото огъване има характерните пукнатини в гранитните скали в напречно направление (относителна посока на своята ориентация от юг на север), което би възникнало при преминаването на ударната вълна и което си остава абсолютно необяснимо при версията за топенето на ледената шапка. Аналогично огъване се наблюдава и на Антарктическата плоча на разстояние примерно 2 хиляди километра от нейния край в района на морето Рос. Тя се намира под водата, но е нарисувана на тектонските карти. Това огъване също така се разполага в перпендикулярна посока на движението на основната вълна на компресията на земната кора и може би е още една „фотография” на ударната вълна от времето на потопната катастрофа.

 

 

(следва продължение)

 

 

  


Тагове:   Около,   Накратко,


Гласувай:
6



1. d3bep - :)
03.12.2010 22:39
Хубаво, интересна тема, поздравления за което.

Доводът - за Перу е лесен за оборване. Даже с проста географска карта :)
Дарвин е изцяло излишен персонаж, дарвин е лице, на което са приписал исъществуваща теория, това да се занимаваме със скромната му персона е буквалн обезмислено. Далеч пред идарвин съществуват тея неща. Той писал за чинките и личинките и самозародилия се червей, а нямкой му приписал и еволюционна теория, ама каква??? Мутации? Верн оли дарвин е анализирал мутациите?

Геохронологията въобще не е негова, ен знам защ осе споменава в този аспект дори. Тя изобщо не му се приписва.

Привържениците на креационизма се увеличават...
Но си пропуснала откъде:
Не от тея, дето господ махнал с ръка ,сътворил света и човека,
а от привържениците на ЕВОЛЮЦИОННИВТ КРЕАЦИОНИЗЪМ.

Т.е. този на движението и развитието, включително и у човека.
Не е създал господ костите в скалите за да ни заблуди , нали?
цитирай
2. kleotemida - :))) Благодаря!
04.12.2010 00:54
ами давай, обори го, аз за сега съм само "переводчик" :)))

Но от цялата тема, това е само "върхът на айсберга",

А нарастването, заради еволюционния креационизъм, това май изобщо не е вярно :))
точно еволюционната теория "бърка" много от нещата.

Виж, за геохронологията си прав, не е той, а адашчето му Лайъл, само че двете теории - и еволюционната биология, и еволюционната геология са двете страни на една и съща монета. И добре са се справили адашите, за да се "допълнят", НО... :))

На последния въпрос - в скалите - не, заблудата си е чисто човешко дело... :)))
цитирай
3. d3bep - :)
04.12.2010 11:18
Възможността да се променя и да се нагажда към средата- т.е. да еволюира - даже и да има господ, той не я е отнел на живите същества. Напротив, дал я е.
Даже ако буквално приемеш всичко, грехопадението и изкуплението на греховете е ясно доказателство.
Не може да има съмнение, че животните в скалите не са живели преди 6000 години и е не са просто кости, а някога са били животни.
Тоз елементарен буквализъм към светите писания е дело на един богослов от близкия изток и точно буквализма към който сме тласнати е причина за духовното ни падение.

Така че броят на чисто вярващите в историята за шестте хиляди години е цифровият израз на растежа на невежите.
цитирай
4. kleotemida - :))
04.12.2010 12:54
Ето, с този ти коментар съм АБСОЛЮТНО СЪГЛАСНА! :)

Буквализмът и липсата на мислене, според мен, е навредил много повече на вярата, почти толкова, колкото и материализмът, и в частност еволюционизмът.
цитирай
5. d3bep - :)
04.12.2010 13:29
Еволюционизмът не е навредил.
По кор огрешното му разбиране.

И геохронологията не е дело на Лайъл.
При геохронологията просто нещата не стоят така, както е описано.
Не е като един руснак взема лампата и водката, и сяда, измислил начин да класифицира елементите.
И пише и кръщава. Пише и таквиа дето още ги няма, после ги намират.

Геохронологичната таблица не е менделеева.
Геохронологията е открити пластове, разгадани събития.
Много от тях - преди много време.
Сяда някой и просто прави опит за систематизация и квалификация. ТОй не ги измисля, не ги заключа, просто търси общите неща.

Примерно ерите се формират на базата на:
- общи глобални тектонски движения и изменения;
- общи скали, отложения, полезни изкопаеми;
- обща растителност и животински свят.

На тая база се търси класификацията.
И те варират. Не знам за лайънъл, но мога да ти покажа таблици на различни институти, които и сега примерно за края на креда и епохата на динозаврите дават от 75 до 65 млн. гоини назад. Отклонението е +-5 млн.години.
Като не забравяме, че това са глобални процеси. И нито нагъването на хималаите, нито измирането на половината живи същества и адаптацията и развитието на нови е процес за 50-100 години.

Нали зет ти беще геолог? :)
Струва ми се че повечето проблеми започват още от погрешното разбиране на понятието "еволюция". В главите на повечето хора има едно вестникарско, порпагандно и дори политическо понятие.

Какво е еволюцията според теб?
цитирай
6. kleotemida - :))
04.12.2010 15:16
Да, но не геолог, а геофизик, и баща му, и майка му също, както и дъщеря ми :))) - въобще геофизично им е семейството, макар и аз да съм от другата страна - от тези, които се възползват от работата им... :))

По принцип, но само по принцип, съм съгласна с грешното разбиране, но и не да се бъркат еволюционните теории (т.е. теориите за макроеволюцията) с възможностите за промяна вътре във вида, идваща от приспособимостта на видовете.

Като предговор в първата част, преди превода на тази хипотеза, съм записала кое точно ме е провокирало да започна да издирвам по-различни хипотези, от тези за многомилионната възраст, необходима за развитието на земята. И то не поради друго, а поради това, че в процес на работата си ми се случи да се сблъскам с някои факти от процес "утаяване", които ме накараха, вярвайки на това, което съм учила за тях, да не повярвам на очите си. Но и за тях :))), както по въпросите, които повдигаш, предлагам да разговаряме по-нататък (ако желаеш), аз споменах по-горе, че това до тук е само "върхът на айсберга" и Е така :))
цитирай
7. d3bep - По принцип, но само по принцип, ...
04.12.2010 15:48
kleotemida написа:


По принцип, но само по принцип, съм съгласна с грешното разбиране, но и не да се бъркат еволюционните теории (т.е. теориите за макроеволюцията) с възможностите за промяна вътре във вида, идваща от приспособимостта на видовете.

Отново питам: дай определение за еволюция и макроеволюция, щом смяташ ,че има друга разлика, освен в мащаба :)

А в твърдението или има нещо недовършено, или само по себе си е абсурдно - приливи и седиментация :) Това е мега лаишко твърдение, не знам кой се нарича геолог с такова заключение. Е на мястото на вълните ли смята той, че се появяват седименти :)
цитирай
8. kleotemida - Да, само по принцип! :)
04.12.2010 22:26
Защото МАЩАБЪТ Е ОСНОВНОТО в еволюционните теории - няма ли ги дългите геоложки периоди и дългия срок на формиране на различните скали (и минерали), НЯМА ЕВОЛЮЦОЯ. И това е видно отвсякъде :)))

А и тук не става дума за моето и твоето разбиране за еволюция, а за това, какво твърдят тези теории - еволюционните.

За автора на статията не зная дали е лаик, но в този негов "доклад" или "реферат" има над какво да се помисли. Много при това... Особено в следващите части :)))
цитирай
9. d3bep - ЗНачи дългите геоложки периоди са ...
04.12.2010 23:05
ЗНачи дългите геоложки периоди са факт.
Но не знам къде е паралелът с еволюцията на видовете :)
Ако фанем един еволюционен период - да каже мтерциер,
то в него са еволюирали и изчезнали десетки познати н иразновидности на коня.
И самият кон е еволюирал от пръстато, дори може би всеядно или хищно животно.
А колк онепознати форми имаме - един Бог знае.

Така че идеята "няма ли дълги геоложк ипериоди - няма еволюция" е малко... Погрешна.
Даже доста погрешна.
Еволюцията на видовете определен осе влияе от еволюцията на планините и континентите и моретата.
Но определено, не само от нея :)
Тя е факт даже в това ,че има дребни и едри, черни бели и жълти нации, нации с дръпнати очи и нации без дръпнати очи.

И това не се е случило за геоложки периоди, а за сравнително кратко време ,в следствие на средата. Създаден са устойчиви белези.
цитирай
10. kleotemida - Ами виж геохроноложката таблица и ще видиш каква е :)))
05.12.2010 00:29
"Но не знам къде е паралелът с еволюцията на видовете :)"

Дори по наименованията :))))

"Еволюцията на видовете определен осе влияе от еволюцията на планините и континентите и моретата."

По-лошото е, че геохронологията се е повлияла, т.е. датирането - с удобно за биологичната еволюция време... :)))))
цитирай
11. d3bep - Тезата коят оси изказала тук е, че ...
05.12.2010 10:45
Тезата коят оси изказала тук е ,че биологичната еволюция върви по - бързо от геологичната.
Това, което ти казвам аз е, че ако приписваш обратно търдение на геоложката наука, значи просто не я познаваш. И ти давам прмери. Защото си хванала геологията и я ръпаш с някакви интерпретации...
Но както и да е :)
цитирай
12. kleotemida - :)))
05.12.2010 11:39
Аз не изказвам тези, даже и хипотези не правя :).
Нали все пак в предговора съм писала, че правя само превод на една хипотеза. И то не толкова заради самата нея, колкото заради интересни "факти" (Това е и отговорът защо съм се захванала с геологията) :)). Иначе и аз доста се смея на някои твърдения (и честно казано, не толкова на автора, колкото на "цитатите"). Особено се смях на тази "глава", която ще публикувам днес :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kleotemida
Категория: История
Прочетен: 1177315
Постинги: 44
Коментари: 1744
Гласове: 2170
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031