Атанас Вълчанов

РЕЗЮМЕ

Според френската лаборатория по антропология първите човеци се появяват преди около 8 млн. години. От тях около 6 млн. години са преживяни през плиоцена – епоха благоприятна за популацията на човечеството. Следващите 2 млн. години – през плеистоцена човечеството е подложено на тежки изпитания. Проявяват се шест ледникови цикъла. Последният Вюрмски цикъл завършва с космическата катастрофа. Луната преди катастрофата е била планета. Под влияние на сили извън слънчевата система луната забавя своя ход и попада в плен на земята. Земната кора, хидросферата и атмосферата са подложени на огромни напрежения. Глобално се активизират вулканските и сеизмичните центрове. Образуват се огромни приливни и отливни вълни с амплитуда от стотици метри. Променят се географските и магнитните полюси. Човечеството от около 500 млн. преди катастрофата спада бързо.

Обезлюдяването продължава около 3 хил. години до към 8600 г. пр. Хр. на границата с холоцена. Следва плавно възраждане. След откриване на металите и великите географски открития населението започва бурна популация и към 2000 година надхвърля 5,5 милиарда.

 

 

Учените могат да спорят преди колко милиона години се е появил човека. Безспорно е, че преди стотици хиляди години той е преживял дивачеството и е започнал да си добива огън, да си готви храната, да закопава мъртвите си, да произвежда оръдия от втори род като съединява камъка и дървото (брадви, копия, стрели, с които не се разделя- първата частна собственост), да изобразява бита си (скалните рисунки). Според Кристин Кутюр от френската лаборатория по антропология първите човеци се появяват преди около 8 мил години.

Човечеството е преживяло безбройно много локални, унищожаващи събития от различен произход, мащаби и интензивност като: земетресения, вулканизъм, цунами, заледявания и суши, тайфуни и торнада, епидемии, метео-ритни сблъсъци и др. Такива е имало, има и ще има и занапред.

Циклични изменения вписващи се в гравитационната хармония на слънчевата система са: промени в ексцентритета на земната орбита през 90 – 100 хил. години, промени в наклона на оста на въртене на земята спрямо екликтиката през 41 хил. години и промени в точките на равноденствие през 21 – 25 хил. години.

Еднопосочното действие на тези фактори предизвиква най-големите промени в климата на земята. Плавният характер на промените дава възможност на човека да се съхранява чрез миграция и приспособяване. Тук спадат и колебателните движения на земната кора променящи съотношението между сушата и водата (трансгресии и регресии).

Космическите катастрофи са тези, които нарушават гравитационната хармония на слънчевата система и произлизат от сили извън нея. Те създават огромни напрежения в земната кора, хидросферата и атмосферата, активизират глобално земетръсните и вулканските центрове, образуват гигантски приливни и отливни вълни с амплитуда стотици метра, променят топлинния баланс, географските и магнитните центрове и т.н. При тях цената за оцеляването на човечеството е за сметка на огромни жертви (виж графиката). Наличието на въглища на всички географски ширини от Антарктика до Шпицберген е доказателство за гигантските промени съпътствали геоложката история на земята.

Ако приемем, че човека се е появил преди около 8 мил. години, то той е преживял 6 милиона години в плиоцена. Този период се характеризира със сравнително спокойна обстановка, което е благоприятствало популацията на човечеството.

Следващите два милиона години са тежко изпитание за човечеството. Това е плеистоценския – ледниковия дял на кватернера. Регистрирани са шест ледникови цикъла с междинни затопляния. Последният Вюрмски ледников цикъл трае около 80 хил. години. Преди 18 – 20 хил. години нивото на световния океан спада с около 100 – 120 м. За сметка на заледяванията. Ледниците се спускат до към четиридесетия паралел, а дебелината им надхвърля 5 – 6 км. Плеистоценът завършва с космическа катастрофа сполетяла човечеството между 11653 – 11542 г. пр. Хр. Това събитие е отбелязано в различни точки на земното кълбо, от различни народи по различни методи. В Египет между 11542 – 1322 г. пр. Хр. са регистрирани 7 слънчеви цикъла всеки по 1460 години. В Асирия между 11542–712 г. пр. Хр. са регистрирани 6 лунни цикъла всеки по 1805 години. Маите между 11653 – 613 г. пр. Хр. са отбелязали 4 цикъла по 2760 години. В Индия 11653 г. пр. Хр. се води за начало на лунно-слънчеви цикли. Не е случайно, че човешката памет под формата на свещенни писания, митове и легенди не надхвърлят времето на космическата катастрофа. Народите преживяват вторично подивяване в борбата за оцеляване. Тогава изчезват мамутите, косматия носорог, пещерния лъв, саблезъбестия тигър и други бозайници.

Според една хипотеза луната е била планета с близка до земята орбита. Под влияние на сили извън слънчевата система тя забавя своя ход и попада в плен на земята, а Меркурий от спътник на Венера става планета. Това се посочва като вероятна причина за космическата катастрофа. В свещени писания, митове и легенди се твърди, че преди катастрофата не е имало луна от което следва, че не е имало лунни и слънчеви затъмнения. Египтяните са регистрирали над 350 слънчеви и над 830 лунни затъмнения, които ако се разстелят към миналото ще достигнат до времето на космическата катастрофа (11653 – 11542), когато се появява луната и започва изчисляването на лунно-слънчеви цикли. Началото на холоцена (около 8600 г. пр. Хр.) се бележи с бързо затопляне климата. Ледниците се изтеглят към полюсите. Нивото на световния океан се повдига с около 100 – 120 м. с около 10 – 12 мм. годишно. Вероятно по това време Средиземно, Мраморно и Черно море са самостоятелни. Известно е, че Афро – Арабския континент периодически упражнява натиск върху Евро – Азиатския континент. При ротация на Афро – Арабския континент по посока на часовниковата стрелка Гибралтарския проток се затваря за сметка на разтварянето на Червено море. Равнината на съчленяването на Андалузийските с Атласките планини е лабилна зона. Повдигнатото ниво на океана лесно я преодолява и водите му нахлуват в Средиземно море. Повдигнатото ниво на Средиземно море разтваря Дарданелите. Повдигнатото нива на Мраморно море разтваря Босфора, с което нивото на Черно море се изравнява със световния океан. Това е една типична трансгресия на преливане за разлика от трансгресиите на потъване на сушата.

Повдигнатото ниво на световния океан с около 100 - 120 м. предизвиква огромни материални щети на населението. Под водата остават градове, селища, пристанища и др. Човешки жертви почти няма поради бавното повдигане нанивото на световния океан. Някои изследователи идентифицират трансгресията в Черно море с библейския потоп и определят, че това е станало 5600 г. пр. Хр. Термина потоп за първи път е употребен в библията и процеса е дефиниран недвусмислено. Това е чрез обилни дълготрайни валежи нивото на световния океан да се повдигни 15 лакътя над сушата с цел унищожаването на човечеството и сухоземната фауна с изключение на богоизбраните. В приложната графика е посочена популацията на човечеството според библията с пунктирна линия и според демографските изследвания с плътна линия. Според библията първия човек и сухоземната фауна са сътворени едноактно през 4161 г. пр. Хр., които и до сега не са се видоизменяли, не са се появили нови видове и не са изчезвали съществуващите видове. През 2505 г. пр. Хр. се състоял библейския потоп като наказание божие, от който са останали живи Ной, синовете и снахите му и представители на сухоземната фауна. Плътната линия в графиката отразява един цикъл от популацията на човечеството между космическата катастрофа (11653 – 11542 г. пр. Хр.) и съвременната 2000 година. Преди катастрофата според демографските изследвания населението на земята е било около 500 мил. След това рязко спада. Обезлюдяването продължава 3000 години до към 8600 г. пр. Хр., когато достига минимума от около 8 мил. човека. Това е на границата на холоцена и плеистоцена. След плавно възраждане и по времето на Христос населението достига до около 250 – 300 милиона. След усвояването на металите и великите географски открития функцията на нарастване на населението бързо се превръща в линейна насочена към безкрайността – към предстояща демографска катастрофа в резултата на появяването на конфликт между популацията и ресурсите, които не са неограничени. За да се достигне нивото на населението до преди космическата катастрофа (500 милиона) са изминали около 10 хил. години, а само за последните 500 години приръста е около 5 милиарда. Сега вече има недостиг на ресурси. Две трети от населението на земята консумира 2 –3 пъти по-малко ресурси спрямо развитите страни. Неминуемо това е предпоставка за социални вълнения. Относително равенство, обаче е невъзможно да се постигне, защото нарастването на населението изпреварва приръста на ресурси. Сега удвояването на населението става за все по-кратки периоди. Човечеството трябва да приведе в хармония Един от най-големите проблеми на човечеството след проблема с изхранването е енергийното осигуряване. При изразходването на енергийни ресурси човечеството прави фатални грешки, които могат да доведат да екологическа катастрофа. 300 – 400 мил. години природата е отнемала от атмосферата въглеродния двуокис и серните съединения и ги е закопавала в земните недра под формата на въглища, нефт и газ. Човечеството сега се е напънало за 300 – 400 години да ги извлече от земните недра и да ги върне в атмосферата. Атмосферата ще стане такава, каквато е била преди 300 – 400 млн. години. Ще може ли човека да съществува в такава среда особено и след масовото унищожаване на горите – консуматора на въглеродния двуокис и доставчика на кислород?

50 години Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски” Годишник, том 46, свитък ІV, Хуманитарни и стопански науки, София, 2003

 

 

 

 

защото преобладаващото мнозинство в тоя блог са тъпи и религиозни и смятат, че светът е създаден от баба им 5000 години пр.н.е.

но не смятам, че тази вяра изтрива като с магическа гумичка способността ни да мислим. Без да коментирам, че датирането си е доста относително и днес. Но това е предмет на нова тема - продължение на едни други теми тук в блога ми. Ще се учудиш колко много неща не знаем, че не знаем, дори днес, когато физиката е на такова високо ниво. Само дето еволюционистите нямат никакво желание да споделят своите тайни и най-вече проблемите си в тази област с незнаещите... :) Всъщност и с много проблеми от много други области. Знанието е за "избраници" днес на тази планета. Това, което ни се поднася, е пресято през 9 сита и през 9 цедки прецедено... Нещо като модерното кисело мляко, от което първо взели маслото, след това направили сирене и кашкавал, а накрая добавили нишесте, вода и стабилизатори, за да си мислим, че все пак ядем кисело мляко... което и цял месец да държиш, няма да се развали, защото алхимицте, които го произвеждат, са открили живата вода...

не вярваш на постинга си. Не ме учудва. Религията умопомрачава фатално.

вярвам и на моя Бог.

Ха сега, де! :)))

Къде мислиш, че е уловката точно? :)