„силата ви е в тишината и упованието“

(Ис. 30:7)

Тихо пристъпва сиромашкото лято –

Божие утешение за бедната душа.

Хризантеми греят като старо злато,

като пръснати в градините слънца.

А баирите с рубинени капки се кичат,

с горски бижута от шипки и глог.

Като стари баби на чардак се припичат,

унесени в молитвен блажен монолог.

С какво ли заслужихме тази отрада,

това изобилие, хубости дивни,

топъл покой и безстрастна наслада,

кът, в който земята с небето се слива?

Не, не е отплата това за заслуга,

а милосърдие Божие, Божия милост,

задето в Него вярваме, а не в другиго.

... В тишината и упованието е нашата сила.