Разчупи се давайки от себе си!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.05.2015 14:59 - ВЪТРЕШЕН МИР

Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници

Прочетен: 492 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.05.2015 15:04

Човек, който е стъпил на пътя на истинския живот, след Покаяние и Причастие трябва да насади мир в себе си. Правила за изкореняване на вътрешното смущение: непрестанно помнене на Бога, решителност да се действа в съответствие със съвестта във всяко дело, голямо или малко, и търпеливо очакване на успех.Бих искал да добавя още няколко напътствия за вас какво трябва да правите, след като сте поели по новия си път.Всеки, който е предприел внимателно наблюдение на това, което става вътре в него, само за един ден, ще признае като много очевиден факт, че духът е паднал. Аз ви казах за това отдавна. Ще си припомните, че ние имаме този смут в нас, че смутът идва погрешка, и следователно трябва да бъде спрян. Вие сами пишете, че не можете да се справите с необузданото вътрешно движение. Ще направя кратък преглед на това състояние.Мислите на ума са насочени към земята и няма начин да ги повдигнем към Небето. Техният предмет е суетата, плътското, греховното. Вие сте виждали как мъглата обхваща долината. Това е точна картина на нашите мисли. Те всички пълзят и се влачат по земята. В допълнение към това, те постоянно като че ли кипят, не стоят на едно място; те се блъскат една друга, като рояк комари през лятото. В допълнение, те са винаги в движение.Под тях лежи сърцето. От мислите, които постоянно навлизат в сърцето, произлизат и съответните дела. Каквато и мисъл да има, в сърцето се появява съответното действие. От това произлиза радост, гняв, завист, страх, надежда, гордост, отчаяние – тези чувства възникват в сърцето едно след друго. Няма спиране за тях; точно както с мислите – няма какъвто и да е ред. Сърцето непрекъснато трепери от емоциите като лист трепетлика.И това не спира дотук. Мисъл с емоция винаги поражда желание, което е повече или по-малко мощно. А зад обърканите мисли и емоции са желанията, които са също така объркани. Един човек е користолюбив, друг пропилява всичко; един е доброжелателен, друг отмъстителен; един се отдалечава от всички, друг отива в средата на тълпата; някой се подчинява в едно нещо, а в друго не и действа по своя собствена воля; и така нататък и така нататък. И не, че всички тези неща предизвикват това, а несигурността – първо едно нещо, после друго – това предизвиква смут в душата. (Вгледай се в себе си, например, когато седиш на работа; ще видиш как всичко това действа вътре в тебе, все едно че става в действителност.Това е нашето вътрешно смущение и объркване. От това идва и смущението и в живота ни и някаква тъмнина, която ни изпълва. Не очаквай правилен живот докато не разрушиш вътрешния безпорядък. В него и от него е причината за много зло, но той е особено лош поради това, че демоните се заселват в него и влошават нещата още повече, насочвайки всичко към по-лошо и към наша погибел.По време на говение, когато изпитваш себе си и се опитваш да премахнеш едно нещо или да придобиеш друго, тогава разбира се насочваш вниманието си към твоя вътрешен безпорядък и се въоръжаваш с необходимото усърдие срещу него. Позволете ми още веднъж да наблегна върху вътрешния враг.Ти си възприел твърдо намерение да работиш за Господа и да принадлежиш само на Него, от този момент нататък. Тайнството на Покаянието и Изповедта ти даде опрощение на всичко, и ти се яви чист пред лицето на Бога. Светото Причастие те вкара в най-близко общение, или поднови твоето общение, с Господ Иисус Христос и те изпълни с всякаква благодатна сила. От този момент ти си подготвен за труд.Ако само това беше достатъчно за изправяне на твоя вътрешен живот , т.е. само да пожелаеш и всичко да стане по най-добрия начин, или да кажеш дума и изведнъж всичко да се сбъдне, тогава не би имало повече причина да полагаш усилия и труд. Всичко би ставало по най-добрия начин и ти нямаше да го желаеш. Обаче такъв е законът на свободната воля, че трябва да има твърдо постоянство. Благодатната помощ е налице, но ти все пак упражняваш себе си и се бориш, бориш се преди всичко със себе си.Нашият вътрешен живот никога не се изправя изведнъж. Това, което винаги се изисква и това, което предстои, е задълбочен труд над себе си чрез усвояване на добри намерения и чрез придобиване на благодат чрез Тайнствата. Такъв труд и усилия са насочени към унищожаване на смущението и безпорядъка, които царуват вътре в нас и на тяхно място се установява ред и хармония, след които следва вътрешния мир и постоянно радостно настроение на сърцето.Това е, което предстои пред вас сега! Не мислете обаче, че за това трябва да повторите всичко или да се обвържете с много правила. Абсолютно не. Две или три малки правила, две или три предпазни мерки, е всичко, от което се нуждаете.Има безпорядък вътре във вас; това го знаете от опит. Вие трябва да го унищожите; това е, което искате, и вие сте решили да го направите. Започнете с директно отстраняване на причината за всичкото това разстройство. Причината за този душевен смут е, че нашият дух е загубил своята първоначална основа. Неговата основа е в Бога. Духът отново се връща към нея чрез помнене на Бога. Така, първото нещо е това: необходимо е да свикнете с навика на непрестанното помнене на Бога, със страх и благоговение. Нека страха от смъртта и от съда след смъртта никога да не ви оставя. От сутринта, в същото време, в което подновявате паметта си за Бога във вашите сърца, погрижете се да добавите и паметта за тези последни неща. Тогава ще имате тази мисъл непрекъснато през целия ден, точно както имате паметта за Бога. И когато лягате да спите казвайте: „Гробът е пред мен! Смъртта ме очаква!”. Вие ще видите каква защита са тези мисли.Аз ви писах за това скоро и вие се съгласихте с него. Знаете какъв метод се изисква. И вече сте започнали и Бог ви дава благословение. И позволява продължаването на този труд безпрепятствено. Бъдете с Господа, без значение какво правите, и се обърнете към Него с целия си ум, стараейки се да се държите така все едно сте пред лицето на цар. Това скоро ще ви стане навик, просто не се отказвайте и не спирайте. Ако изпълнявате това малко правило съвестно, то ще намали вътрешния смут и въпреки, че ще има прекъсвания, понякога под формата на празни и излишни мисли, или понякога под формата на емоции и неправилни желания, вие веднага ще забележите тази грешка и ще изгоните тези неканени гости, бързайки всеки път да подновите единението на ума с Бога.Бъдете вдъхновени! Започнете с това малко по-ентусиазирано, продължавайте без прекъсване и скоро ще постигнете това, което търсите. Ще бъде създадено благоговейно внимание към Бога и вътрешния мир ще дойде с Него. Аз казвам, че това ще бъде скоро; обаче все пак ще отнеме повече от един или два дни. Тези неща изискват може би няколко месеца. Понякога години! Молете Бога и Той ще ви помогне.Като помощ, добавете следното правило за това: не прави нищо, което твоята съвест забранява, и не пропускай нищо, което тя ти казва да направиш, независимо дали е голямо или малко. Съвестта винаги е нашият нравствен водач. Неправилните мисли, емоции и желания, които са в нас ни водят към неправилни капризи и прищевки; това се дължи, между другото, на факта, че нашата съвест е изгубила силата си. Възобнови нейната сила и покажи пълно послушание към нея. Следвай съвестта си неотклонно и с такова постоянство, че да не си позволиш да направиш нещо против нея, дори и да трябва да умреш. Колкото по-решително действаш, толкова по-силна ти става съвестта. А колкото по-силна става съвестта, толкова по-пълно и силно те вдъхновява за това, което е необходимо и те отклонява от това, което е вредно (в думи, дела и помисли) и по-бързо ти възстановява вътрешния мир. Съвест с благоговейно помнене на Бога е изворът на истинския духовен живот. Спомнете си как говорихме за духа в началото на нашия разговор.Нищо повече не се изисква, освен тези две правила. Просто ги допълни с търпение. Успехът няма да дойде внезапно; трябва да чакаш, трудейки се упорито. Трябва сериозно да се трудиш и, най-важното, да не си позволяваш да угаждаш на себе си или на света. Ще има постоянно противопоставяне на това, което си започнал. Трябва да преодолееш това; следователно трябва да влагаш повече сили и затова бъди търпелив. Облечи се в тази всесилна броня и никога не позволявай на духа ти да падне, когато попаднеш в скръб или беда. Всичко ще дойде с времето. Бъди окуражен в твоето търпение чрез тази надежда. Че това, което се случва, е потвърдено от опита на всички хора, които са търсили и са постигнали спасение.Това е всичко! Помни Бога с благоговение, слушай съвестта си, и въоръжи себе си с надежда чрез търпение. Господ да ви благослови да бъдете така предразположени и с такава умствена нагласа!

Автор: св.Теофан Затворник
Източник: orthodoxinfo.com

Превод: Павел Стефанов

Нагоре