Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2010 01:32 - НАКРАТКО ЗА СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ ОКОЛО ГЕОХРОНОЛОГИЯТА (1)
Автор: kleotemida Категория: История   
Прочетен: 4574 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 03.12.2010 20:59


А.Скляров, ноември 2010

 

Превод от руски на български – моя милост :). Но, за да започна да издирвам подобни материали, ме зинтригува ето този цитат: “Френският геолог д-р Гъй Бертхаулт представи много факти, доказващи че геологичните слоеве не са се образували за милиони година, а в много по-кратки периоди. Същите процеси се наблюдават и днес при седиментация, която е предизвикана от водни приливи. Тези процеси са възпроизведени в сътрудничество с руски научни работници в лабораторни условия. Изобщо за да има макро еволюция, би трябвало, противно на бързо образуващите се геологични слоеве, да се постулират много продължителни, почти безкрайни периоди за почти безкрайно бавните процеси на  седиментация.” Съжалявам, че материалът е дълъг, но за да бъде публикуван в сравнително кратки срокове целият обем от 70 страници (без снимките), се налага тази дължина на постовете (около 10 страници превод на постинг). И моля за извинение за правописните грешки, но ще правя корекциите в “движение”... :):)

 

 

 

Каква е възрастта на Земята? ..

 

Преди по-малко от двеста години, този въпрос можеше да изглежда глупаво. Всички “знаеха”, че Земята е само на шест хиляди години - нали така се говори в Библията.

"Правейки трактовка на разнообразната информация, събрана в Свещеното писание, средновековните теолози многократно са се опитвали да изчислят възрастта на Земята. Изучавайки текстове от Библията, архиепископ Йероним стига до заключението, че светът е създаден 3941 години, преди началото на сегашното летоброене. Колегата му, Теофил - епископ на Антиохийската църква, увеличава този срок на 5515 година. Св. Августин Блажени добавя 36 год. а ирландският архиепископ Джейм Ашер, явно небезразличен към точните цифри, изказал предположението, че светът е създаден в ранните сутрешни часове от 26 октомври 4004, преди раждането на Христос (А. Олейникова, "Геоложки часовник”) .

Глупостта на този въпрос може да се докаже и сега. В крайна сметка, по-лесно е да се вземе почти всяка популярна книга и да се “научи" от нея не само това, че Земята е примерно на около 4,5 милиарда години, но това, което се е случило на нашата планета за цялото това време.  Да се “Узнае” коя епоха каква и коя сменя, какво е “произрасло” в същото време на Земята и кой я е населявал през съответния период.  

На тази тема е написно просто колосално количество литература - от красиво илюстровани книжки за деца от предучилищна възраст до всички видове обогатени с таблици и графики дебели монографии за порасналите татковци и дядовци.

Естествено,  че неопитният и неизскушен четец автоматично ще има усещането, че “всичко отдавна е ясно” и “всичко вече е проучено”. Нали не напразно и толкова много време по тази тема са работили огромна армия от учени - геолози, палеонтолози, геофизици и други умове. И като “квинтесенцията” на резултатите от грандиозната работа, читателите вече могат да съзерцават в т.нар. геохроноложка таблица (има я в нета, бел.моя), на която схематично са представени всички от най-важните периоди в историята на нашата планета и моменти, в които тези периоди се наблюдават.

Фактът, че над “уточняване на последните детайли” от тази таблица работи авторитетна международна комисия с няколко подкомисии и национални комитети, допълнително засилва впечатлението за почти пълна картина. За това "работи” (психологически, и на подсъзнанието), дори и външният вид на символите, избрани в публикуваната таблица за обозначаване на “надеждно установените дати”-граници между различните периоди и епохи - образът на пирон в дясната колона на скалата. Изглежда, че е достатъчно да се забие още малко пирона (наистина това си проси израза "в капака на ковчега") - и делото е свършено!.. Ние ще знаем вече абсолютно всичко! ..

 

Буквално идилично тържество на науката ...

 

На този фон, тези, които наричат себе си "креационисти" (привърженици на идеята за Сътворението, т.е. за създаването на всичко съществуващо от някакъв свръхестествен Бог), изглеждат като доста “неуместни бели врани” или даже като “безсмислен анахронизъм”. Техните усилия не само за оспорване на геохроноложката таблица, но и за намаляването от 4,5 млрд. на общо шест хиляди години, изглеждат най-малкото странно, ако не и напълно глупаво. И още - как може да се спори с това, което вече е "многократно потвърдено и доказано"?...

Но – това, което е още по-странно – броят на поддръжниците на креационизма не намалява, и обратно - се увеличава!.. И добре би било, ако това бяха само "неграмотни фанатици" (сляпо вярващи на всичко, написано в Библията и в нейните многобройни "интерпретации" и "разяснения"), или на служители на църквата (на които това задъ;жение им е най-малко "по длъжностна характеристика”. Не!.. Сред креационистите има не малко професионални учени. Включително и геолози!.. Дали всички те “просто се заблуждават” и проблемът е само в “непререкаемият авторитет на Свещеното Писание”, отбиващ ги от “правия път на науката”?...

Но ако те всички се “заблуждават”, то защо с развитието на научното познание “заблудените” растат, а не намаляват?.. Защо споровете на креационистите с “редовите" геолози и палеонтолози (така наречените “униформисти” и “еволюционисти”) не затихват до прекратяване, а само се изострят?..

Възниква устойчивото усещане, че е малко вероятно всичко да бъде сведено само до едино неясено "нарастване на религиозна лудост" ...

Може това да е безспорно и дори да са напълно обективни предпоставките? .. Може би “няма дим без огън”? .. И може би не всичко е така гладко в научната картинка и геохроноложката таблица, които ни се представят? ..

В действителност, сегашните противоречия между "креационисти” и "еволюционисти" не са някаква нововъзникнала иновативна мода, а представлява ехо на много по-глобалното противопоставяне между двете основни концепции в геологията още от най-ранните зори на нейното формиране. А в такива случаи често е полезно да разгледаме произхода на конфликта и да погледнем в ситуацията тогава, когато “никой не е победил”.

 

Така че нека да се върнем за няколко века назад ...

 

Именно границата между XVIII-XIX век се приема за началото на геологията като наука. Това начало се свързва с възникването и приемането в научния свят на тезата, че в земната кора могат да бъдат отделени слоеве по възраст, въз основа на оцелели останки от древната флора и фауна. Най-рано за възможността да се разделят слоести пластове по запазените в тях изкопаеми останки става през 1790 г. от английски учен Уилям Смит, който и съставя “таблицата на седиментните формации в Англия”, а и през 1815 г. - първата геоложка карта на Англия. Почти успоредно със Смит до аналогични изводи стигат френските учени Ж.Кювие и  А.Броняр. Резултатът е, че в началото на 20-те години на ХIХ век в югозападната част на Англия е била въведена каменовъглената, а в Парижкия басейн – кредната, системи, които отбелязват началото на стратиграфската систематика (По-просто казано, изследването на моделите на възникване на геоложките слоеве), и съответно полагат основите на същата тази геохроноложка таблица, която ние сега ползваме.

(Трябва да отбележим мимоходом, че един от основните стълбове на геохроноложката таблица е точно каменовъгленият период,  с проблемите на който ще се заемем по-късно.)

Сред геолозите по това време е доминирала представата, изградена върху библейски текстове, според които историята на света, не само не е достигала най-малко десет хиляди години, но е и имала само два периода, границата между които бил потоп. Смятало се, че потопът определил всички характеристики на съвременната повърхност на Земята.

Естествено, че наличието на множество пластове с различни скали, с които трябвало да се справят геолозите наистина не се вписвали в такива базова концепция и пораждало много съмнения в нея. Тези съмнения още повече се увеличили, когато била открита връзка между геоложките пластове и фосилите в тях. Един потоп явно не бил достатъчен, за да обясни натрупаните факти и се появила теорията за множеството катастрофи (така наречения “катастрофизъм”), на която автор и основен "двигател", изглежда бил Ж.Кювие, вярващ, че Земята периодично преминава през бедствия, които унищожават всичко живо, след което нов акт на Сътворение създава нови форми на стария тип, но които се и различават от тях. Но за най-важна сред тези катастрофи (и последна по време от тях) Кювие продължил да счита Всемирния Потоп.

Трябва да отбележим мимоходом, че съвременните креационисти, назовавайки се понякога привърженици на "катастрофизма" и призоващи да се върнем назад в историята на Земята по библейските текстове, някак си забравят да споменат тази “малка подробност” като мнозинството от катастрофи в теорията на Кювие. Тази “подробност” сама по себе си е едно радикално противоречие на Библията, доколкото в текстовете няма и помен за каквато и да било друга катастрофа от глобален мащаб! .. И още повече, няма и намек за някаква "множественост на Сътворението”! ..

Освен това, модификацията с множеството катастрофи нищо не променяла в общата продължителност на целия процес, т.е. във възрастта на нашата планета.

А такава малка продължителност, не достигаща и до десет хиляди години, влизала в  непреодолим конфликт с възникващите по това време еволюционни теории, чиито привърженици нападат с остра критика не само "библейските учени”, но и теорията за катастрофите на Кювие (който, впрочем, допускал свръхестествени причини за тези катастрофи).

Ето как е описано, например, в един от учебниците, препоръчани от "Министерството на общото и професионално образование на Руската федерация, като учебник за студенти от висшите учебни заведенния, обучаващи се в направление и специалност “геология” ”:

Френският естествоизпитател Жан Ламарк създава теорията за еволюцията на органичния свят и пръв я назовава като универсален закон на живата природа. Английският геолог Чарлз Лайъл в своя труд “Основи на геологията” твърди, че големите промени в света не се появяват в резултат на опустошително бедствие, а вслядствие бавните, дългосрочни геоложки процеси. Чарлз Лайъл предлага познанието за историята на Земята да започне с изучаването на съвременните геоложки процеси, предполагайки, че те са “ключ към познанието на геоложките процеси в миналото”. Тази теза на Чарлз Лайъл впоследствие бива наречена принцип на "актуализма". Появата на трудовете на Чарлз Дарвин дава голяма поддръжка на ученията на  еволюционистите, тъй като в тях се доказвало, че органичният свят се трансформира чрез бавни “еволюционни промени” (В.Е.Хаин, Н.В.Короновский, Н.А.Ясаманов, «Исторична геология»).

В действителност обаче, нещата не са съвсем така, и по-горе цитираният пасаж описва само половината от истината.

С други книги (при желание) е доста лесно да се намери информация за това, че двамата Чарлз - Лайъл и Дарвин - са били близки приятели и все още не е известно чия теория е имала по-голямо въздействие върху другата. По-точно е да се каже, че те двамата са се развивали паралелно, помагайки един на друг “да застанат на краката си”. На единият Чарлз (Дарвин) му е бил необходим продължителен и постепен напредък на геоложките процеси, доколкото от това се е нуждаела неговата теория за еволюцията.  На другия Чарлз (Лайъл) пък много добре му идва продължителната еволюция , за да “подкрепи” собствената си теория за толкова дългото и постепенно формиране на геоложките пластове, минаващи и без каквито и да било катастрофи.

Ако, обаче, се придържаме към строгата терминология, Дарвин (за разлика от твърденията на авторите в учебника) въобще нищо не е доказал. Той просто изказал една от възможните версии като обяснения на различните факта, т.е. формулирал е теорията. Но двете теории помогнали една на друга, създавайки илюзията за “подкрепа и доказателства” помежду си и формирайки единна картина на една бавна и постепенна еволюция - както в биологията, така и в геологията.

Проблемите с доказателствената база, разбира се, противниците не могали да не забележат. Поради това критиките дълго време се правели не само заради "еретичните" възгледи на Дарвин, но също и заради "еретичната" теория на Лайъл, въпреки че броят на техните последователи все пак постепенно се увеличавал. През втората половина на XIX век в спора се включва физиката и стрелката на везната уверено започнала да се накланя в полза на двамата Чарлз.

В началото, вярно, делото не вървяло много гладко. Добре известният и високо уважаван физик Уилям Томсън (той е - Лорд Келвин), изхождайки от предположението, че Земята в самото си начало била разтопена топка и позовавайки се на законите на термодинамиката, пресмята времето, в което такава топка може да се охлади до съвременните си температури, и получава резултата от 20-40 милиона години. При което сам Келвин давал “личните си предпочитания” на долния индекс, т.е. стойността от 20 милиона години. Да предположим, че това били само прогнозни резултати, но пък, все пак, най-малкото се появяват някакви научни обосновки, а не само незнайно откъде взети библейски отчети.

Този резултат съвсем не устройвал Дарвин и той наричал Келвин със своето "най-мъчителната неприятност" (още повече, че Келвин не подкрепял теорията на еволюцията).

"От писмата на Дарвин може да се види, че това  развитие на физиката сериозно го е притеснявало. Той нарича лорд Келвин "гнусен призрак", а в свое писмо [1869] ... той пише: "Въпреки вашите прекрасна коментари за процесите, които могат да бъдат реализирани в рамките на един милион години, аз съм силно обезпокоен от кратката продължителност на света в съответствие със сър У.Томсън, защото моите теоретични възгледи предполагат много дълги периоди от време, съществували преди образуването на камбрийския период "... С болка и съмнение, той пише на Уолъс през 1871 г.: "Аз все още не мога да приеме основната идея за съкращаване възрастта на Слънцето и Земята" (С. Луис," Играта, наречена "Познай възрастта").

 

И все пак, 20 милиона години – не са някакви си нищожни шест хиляди ...

 

Окончателната победа за теориите на двемата Чарлз идва с откриването на радиоактивността в края на XIX и XX век и нейното приложение в измерването на радиоизотопната възраст на скалите, което дава възможност на биолози (или по-точно: палеонтолозите) и геолози да работят със значенията вече не в милиони, а в милиарди години. Милиарди години бавна и постепенна еволюция вече било напълно устройващо, и всички задружно се заели с изграждането на геохроноложката таблица, забивайки в нея радиоизотопните гвоздеи ...

Проблемът е в това, че още в самото начало на спора между тези две концепции, стояли тезите, които заемали само най крайно положение: или всички библейски текстове, или само едно бавно и плавно развитие в биологията и геологията. И нито стъпка в страни! ..

Може да се каже, че една “екстремистка” концепция била победена от друга – също толкова “екстремистка”. За какво, обаче, доста красноречиво говорел самият автор на победилата геоложка теория:

"Ние трябва да отхвърлим всички теории, които включват в себе си представа за силна внезапна катастрофа" (В. Лайъл, “Принципи на геологията ").

 

И на какво основание, всъщност?!

 

Основен смисъл - да се отхвърли догмата на библейския текст. Това наистина е спешна необходимост, тъй като фактите ясно противоречели на тази догма. Но съвсем друго нещо е прибягването до пълното отричане на катастрофа, само въз основа на субективни предпочитания. Това е напълно ненаучен подход!

И този абсолютно ненаучен подход - в сила  със същите субективни исторически предпочитания, служи  за основа на принципите на съвременната геология, която се нарича наука ..!

 

Парадокс? .. Не! Реалност! ..

 

И точно тук геолозите силно се изложиха. Те дадоха на креационистите много сериозни доводи за критики, заради популяризацията на своите идеи!

Разбира се, ако една теория в нещо се пропуква, то другите теории на терена получават предимство. А модерната геология дава понякога много сериозни "пукнатини". И особено по най-важното - непосредствено по основната тема на спора, което е "Всемирният потоп" ..

 

*

 

Имало ли е или не е имало Всемирен Потоп?

 

Победата на теориите на двамата Чарлз в своя първоначален “екстремистки” вариант, като че ли автоматично “дават оговор” на този въпрос. Ако победи “теорията без катастрофите”, то и Всемирен Потоп няма, има ли Потоп – има и катастрофа. Истината обаче е, че най-често геолозите се опитват да заобиколят такъв ненаучен приьом, позовавайки се на известния “Бръснач на Окам” - да кажем, щом просто може да се обясни геоложкия строеж на земната кора и изобилието на различни слоеве без какъвто и да било Всемирен Потоп, то и Потоп като такъв не съществува.

 

Но в това е и проблемът, че не могат да бъдат обяснени по никакъв начин всички налични особености. Заедно с това и далеч несвързани с тях палеонтологически находки. И, парадоксалното е, много от тези находки били вече известни в началото на спора на двете глобални геоложки концепции. Впрочем, това е и естествено - защото не само на едни библейски текстове са се опирали креационистите в дебатите си с еволюционистите...

“Сред водещите “дилювиалисти” (учени, изучаващи потопа), е несъмнено Уилям Букланд (1784-1856), който през 1813 получава мастото на преподавател по минералогия в Оксфордския университет и там, през 1818 г. става преподавател по геология... В речта си при встъпването в длжност на преподавател по геология, Букланд се опитал да покаже, че геоложките доказателства се съгласуват със сведенията за сътворението и потопа, записани в книгата на Мойсей ... За публикуването на своя magnum opus (основен труд) на тема "Следи от потопа", Букланд печели висока оценка от критиката... Букланд е бил добре запознат с геоложката литература и, използвайки съобщенията за находки на изкопаеми кости на животни на голяма надморска височина в Андите и Хималаите, стига до заключението, че потопът не се е ограничил до низините; дебелината (големината) на водния стълб е била достатъчно голям, за да покрие високите планински вериги. Той събира огромен и разнообразен материал в подкрепа на Всемирния потоп. Като доказателство били разгледани: проломи и стръмни склонове, прорези на планински масиви, плата; колосални находища от чакъл, валуни (камъни), разпръснати по хълмовете и планинските склонове, където не биха могли да бъдат отнесени от реките. Тези явления, кокто изглежда, е невъзможно да се обвързжат с действието на съвременните не достатъчно мощни сили на ерозията и транспорта на утайки. Затова Букланд се придържал към представите на сър Джеймс Халъм за някакъв поток или воден вал подобен на гигантска приливна вълна” (Д. Халъм, “Великите геоложки спорове”).

Освен това, броят на топографските особености в някои региони и начин на поява на геоложки пластове абсолютно несъответства с библейския вариант за Потопа. Тези особености просто физически не биха могли да се формират в условията на пълно затопяване на сушата с вода по сценария от Свещеното писание. Това е и от което се възползвали защитниците на теориите на двамата Чарлз.

Било забелязано, че много от тези геоложки дадености поразително приличат на последиците от въздействието на ледниците в планинските райони. Ледниковите езици, увеличаващи се през зимата и намаляващи през летния сезон, оставят след себе си доволно характерни следи, на които обръщат вниманието учените. Има само един сериозен проблем -  такива следи има на достатъчно големи територии там, където в обозримото минало климатът бил топъл, и не е имало условия за образуването на ледниците.

Този проблем бил отстранен с помощта на версията, че по-ранните климатични условия на планетата са били много различни - много по-студени и обхванати от ледена покривка огромни територии от Европа и Северна Америка. Така се появява теорията "Ледена епоха", която (привидно) премахва по-голямата част от противоречията в обяснението на наличните геоложки доказателства.

Бидейки единствена алтернатива на библейския вариант на Всемирния потоп, заедно с победата на теориите на двамата Чарлз, теорията за “Ледниковия период” автоматично също получила признание. Впрочем, това е съвсем естествено, тъй като по същество представлява само един много специален (частен) случай (ако не е частно следствие) от теорията на Лайъл. И сега теорията "Ледена епоха" заема господстващо положение.

С края на "Ледената епоха" отдавна се свързват не само силното изменение на климата, което води в крайна сметка до съвременните условия, но и масово измиране на животни, които обикновено се съотнасят с границите между епохите. От гледна точка на археологията, това е краят на древната каменна ера - палеолита, а по геоложката класификация - това е на границата между плейстоцена, ниския кватернер и холоцена - горната част на неговия отдел.

Самият термин "Ледена епоха" е толкова дълбоко вкоренен в живота ни, че (благодарение на добре известни анимационни филми и телевизионни програми под това име) едва ли може да се намери лице, което не е запознато с него. И малко хора се замислят върху това, че "Ледена епоха" ... просто не е имало!.. В крайна сметка, не е имало в този вид, в който сме свикнали да възприемаме - като период на някакво глобалното охлаждане на планетата.

Въпреки, че като причина за рязкото затопляне в края на плейстоцена и холоцена се определят най-различни фактори, като цяло, по-голямата част от учените смятат, че това е глобално изменение на климата, което довело до бързото топене на ледниците в големи райони и покачване нивото на Световния океан, и е основната причина за масово изчезване (измиране) на животни, чийто основен връх е  XI хилядолетие пр.Хр (в рамка, приета от геохроноложката таблица!).

Да, обаче, естеството на вкаменелостите и геоложките отлагания, съотносими с даден период от време, очевидно не съответства на плавното изменение на нивото на Световния окена, което би трябвало да се случи с постепенното топене на ледовете в края на "Ледената епоха". Наблюдаваните факти много повече приличат на резултат от въздействието на мощен поток вода, много скоротечен във времето и съпоставим именно с катаклизъм, но не и с постепенна промяна на метеорологичните условия.

Интересно е, че това несъответствие е забелязано още тогава, когато теорията "Ледена епоха" прави първите си стъпки - през първата половина на XIX век. По това време вече се знае за археологическите открития в Сибир и Аляска, които ясно показват точно катастрофичен характер на събитията.

"Във вечно замръзналата земя на Аляска ... може да се намерят ... данни за атмосферни смущения с нищо несравнима сила. Мамути и бизони са били разкъсани на парчета и усукани така, сякаш в яростта си са действали някакви космически ръце на боговете. На едно място ... са намерени предната част на крака и рамото на мамут; на почернелите кости все още се държали останки от меките тъкани в непосредствена близост до гръбначния стълб, заедно със сухожилия и връзки, нищо че хитиновата черупката на  бивните дори не е била повредена. Не са и открити следи от разчленяване на труповете с нож или друго оръжие (както би било в случай на разчленяване при лов). Животните били изтръгнати и разпръснати по месността, като изделия от сплетена слама, въпреки че някои от тях тежали по няколко тона. Струпаните кости били смесени с дървета, също разрушени, усукани и заплетени, всяко от които било покрито с фин слой плаващи пясъци, а след това плътно замразени (Г. Хенкок, “Следите на боговете”).

"Същата история се случва и в Сибир - и тук също така са намерени погребани във вечно замръзналата земя множество животни, повечето от които били характерни за области с умерен климат. И тук труповете на умрелите животни се намирали сред изкоренени стволове дървета и друга растителност и носели по себе си признаците на гибел от неочаквана и внезапна катастрофа ... Мамути загинали внезапно и в големи количества при силен студ. Смъртта им е дошла толкова бързо, че те не са имали време да преработят погълнатата храна ..." (А.Алфорд, ”Боговете на новото хилядолетие”).

Но най-важното - тези находки представят доказателства, че климатът в тези региони съвсем не е бил студен (както трябва да бъде въз основа на теорията “Ледена епоха”), а точно обратното - много по-топло, отколкото днес.

"В северните страни, тези промени оставили замразени в леда трупове на огромни четириноги, запазени до наши дни, заедно с кожата, вълната и месото. Ако те не са били замразени незабавно в момента на смъртта, разлагането им би унищожило телата им. Но от друга страна, постоянно и толкова студено не би могло да бъде до толкова свойствен на тези местата климат, където откриваме замразените в леда животни: те не биха могли да живеят в такава температура. Животните са загинали, значи, в същия този момент, когато заледяването е нахлуло  в  областта на тяхното местообитание” (Ж. Кювие (1825). Discours (3-то edn.), vol. 1, pp.8-9).

Датата на публикуване на работата, от която е взет последния цитат - 1825 г. – е много показателна. Все още не съществува теорията на еволюцията на Дарвин, все още я няма теорията на Лайъл, още го няма и техният частен случай - теорията “Ледена епоха”, а вече известни факти, които показват не само внезапна гибел на животни (което съответства на катастрофа), но и на много по-топъл и въобще не мразовит климат на мястото на откритите находки. Въпреки това, в името на теорията на двемата Чарлз за тези данни, просто е предпочетено да не се споменава. Факти отхвърлен в полза на теорията и нейния специален частен случай!..

Между другото, тези находки в Сибир и Аляска не просто не се вписват в теорията “Ледена епоха”, те ъ поставя кръст!.. В края на краищата, за да могат да живеят в тези райони мамути, елени и други животни от умерения климатичен пояс, температурата тук трябва да е била не по-ниска от тази в умерения пояс (както смята теорията “Ледена епоха”), а обратно - по-високи от днес ..! И отново обратно, ако температурата на Земята е била толкова ниска, че цяла Европа е била обхваната от мощни ледници (както е посочено в теорията “Ледена епоха”), то в Сибир и Аляска, разположени много по на север, трябва да е било още по-студено. Следователно ледниците там е трябвало да бъдат такива, че за никакви животни, по принцип, не би могло да се говори! ..

Би могло да считате това за “досадно недоразумение” (кокто всъщност е направено и по време на развитието на теорията “Ледена епоха”), но подобни доказателства продължили да се натрупват.

Открити са доказателства, че в края на т.нар. “Ледена епоха” значително се е застудило, не само в Сибир и Аляска, но и в южната част на Южна Америка, което не би трябвало да се случи. В края на краищата, ако общият температурен фон на планетата се увеличава, би следвало и в Южна Америка да се очаква затопляне, а не охлаждане.

В последно време също са получени данни, че не всичко е така просто и с ледниците в Антарктида. Обикновено се указва, че възрастта им е най-малко стотици хиляди или дори милиони години. Но проблемът е, че това заключение се основава на анализа на отделни образци в ограничени зони (там където ледената черупка е дебела), а се тя се разпространява по някаква причина изведнъж на целия континент. В същото време, изследванията в някои крайбрежни райони показват, че не всички ледници в Антарктида има такава вековна възраст. И климатът в някои части на този континент преди е била толкова топъл, че тук даже са текли реки!.. За това съвсем ясно свидетелстват образци от седиментни проби, събрани през 1949 г. по време на една от антарктическите експедиции на сър Бърд от дъното на морето Рос и показва, че в близките до морето Рос части на Антарктида буквално са текли реки още преди шест хиляди години! ..

 

Не се ли получават твърде много “досадни недоразумения”? ..

 

Да ни изкара от тази плетеница климатични противоречия на практика може само един много прост начин, ако прекараме достатъчно банална логическа връзка: колкото по-близо до полюса, толкова по-студен е климатът, на всичкото отгоре и съответно вероятността от образуване на ледници. С разгръщането на тази логическа връзка и абстрахирайки се от фактите, получаваме следното заключение.

Ледниците в Европа и Канада са се образували, защото преди XI-то хилядолетие пр. н. е., тези райони са по-близо до северния географски полюс, отколкото сега. Климатът на Сибир и Аляска е бил по-топъл, защото в същото време тези райони са били разположени по-далеч от северния географски полюс, отколкото сега. По същия начин, Южна Америка и близките райони на Антарктида са били по-далеч от юг географския полюс, отколкото е случаят днес. С други думи, ранните географски полюси на нашата планета са заемали друга позиция.

Не е имало де факто никакъв “Ледников период”! .. Поне в смисъла, в който го разбираме сега - по-ниски температури на планетата като цяло. “Ледениковият период” е бил в Европа и Канада (в края на краищата ледовете са били там), но той не е бил планетарен, а само с местен характер! .. И краят му не се дължи на общото повишаване на температурата на планетата, а поради факта, че в резултат на промяна на положението на полюсите и на Европа и Канада, които са били в по-топлите географски ширини преди настъпването му.

Причините и последиците от събитията от онова време няма да бъдат представени подробно тук. Заинтересованите могат да ги намерите в статията ми “Миф о Потопе: расчеты и реальность”, публикувана на интернет страницата “Лаборатория Альтернативной Истории”, и са включени в книгата “Опасное наследие богов”, публикуван от издателство “Вече”. Освен това, материалите по тази тема има в книгата ми “Цивилизация богов Древнего Египта” и “Обитаемый остров Земля” (на същия издател), което също може да се намери на този сайт. Тук ще обрисувам накратко само общия характер на случилото се, доколкото това ни устройва за в бъдеще.

И така, примерно, около средата на XI хилядолетие пр. н. е. (Както е прието от геохроноложката таблица) в района на съвременното Филипинско море  пада метеорит с изключително голям размер (няколко десетки километра в диаметър). Този метеорит е оставил напълно разбираеми геоложки следи, както под формата на огромен кратер (всъщност, самото Филипинско море), така и в обширна област тектити около него – в т.ч. в Югоизточна Азия и Австралия.

Поради факта, че ударът не бил вертикален, а под някакъв остър ъгъл спрямо повърхността на планетата, по земната кора е преминала мощна ударна вълна, която в крайна сметка измества кората над течната мантия и променя позицията на полюсите (без да се променя оста на въртене на планетата). Разбирам, че това твърдение може да доведе много геолози до една скептична усмивка, но физичните изчисления показват възможността за тези последствия от удара, а събираните геоложки, палеонтоложки, климатични и други данни напълно потвърждават тази възможност (вж. статията и книгите, посочени по-горе).

Естествено, промяната на земната кора под въздействието на ударната вълна довежда до значително увеличаване на тектонските и вулканични дейности (и то също се потвърждава с напълно обективни данни). Освен това, при падането си метеоритът предизвиква огромно цунами, което се състои в Тихия океан и ударя Северна и Южна Америка, където следите от цунамито са все още видими (ще обсъдим това малко по-нататък).

Драматичната промяна на земната кора е причина за още една, но вече инерционна цунами – бързото движение на земната кора в района на Сибир и Аляска са довели до това, че тези райони са били покрити с водите на Северния ледовит океан (за сметка на своята инерция водата започва да се движи в посоката на изместване на земната кора със значително закъснение). Макар и по-правилно би било да се каже, че тези области са обхванати не само от цунами, но и от много "утайки" от студена вода и лед. Това не само е довело до масовата смърт на животните (споменатите по-горе), но и до почти мигновеното им замразяване.

Каквото и да е било, като цяло ние имаме катастрофата, и тя някак си очевидно се свързва с тази част от текстовете на Стария завет, които се отнасят до описанието на потоп -  наводнение на големи площи на едно и също място. Въпреки това, креационистите няма как да бъдат щастливи - когато се сравняват всички данни, картината е много различна от това, което е написано в Библията. Няма никаква вода, неизвестно как изтичаща от небето и незнайно къде изчезваща. Няма никакво бавно и постепенно наводнение. В допълнение, наводнена е не и цялата повърхност, а само отделни (макар и големи) региони. А и самата същност на наводнението не е дъжд, а цунами. Не без основание дори Букланд, събирайки много доказателства за “Потопа”, се придържат към някаква грандиозна струя или вал от вода като гигантска приливна вълна. С други думи - той е имал предвид само цунами ...

Така че се получава “ни на нашите, ни на вашите”. "Невъзможната по-Лайъл” катастрофа все още има място, където да бъде, но това – все пак, не е Библейският Потоп. И, за да опишем по най-правилния начин реалните данни трябва да бъдат отхвърлени и двата “екстремистки” варианта в полза на “златната среда”. Не е имало “Леденников период”. Не е имало и библейския “Всемирен потоп”. Вместо тях е имало “Потопна катастрофа”

Терминът на пръв поглед не е много удачен. И в друг момент, аз бих използвал именно думата “Потоп”. Но в този случай става дума за спор между две основни геоложки концепции, в които въпросът за потопа е основен и надхвърля официално тяхното съдържание (може дори да се каже, че той е до някаква степен и “политически”). Затова ще продължа да използвам, все пак, този термин “Потопна катастрофа”, което позволява, от една страна, да отрази връзката на събитията с техните описания в Стария Завет, но от друга - да се наблегне на основната разлика между реално случилата се катастрофа и това, което Библията описва.

 

(следва продължение)



Тагове:   малко,   Около,


Гласувай:
4


Вълнообразно


1. balkanec - Поздрави!!
05.12.2010 03:07
Че Земята била на милиарди години е нещо недоказано.
Един от митовете на религията на днешното време наречена "наука".
цитирай
2. d3bep - Има поне 10-ина метода за радиоа...
05.12.2010 10:22
Има поне 10-ина метода за радиоактивна датировка , боравещи с милиарди години :)
Даже повечето методи, дето ги прилагат, са всъщност неприложими за историческо време, а ви ги пробутват за такива.
цитирай
3. kleotemida - Има поне 10-ина метода за радиоа...
05.12.2010 11:42
d3bep написа:
Има поне 10-ина метода за радиоактивна датировка , боравещи с милиарди години :)
Даже повечето методи, дето ги прилагат, са всъщност неприложими за историческо време, а ви ги пробутват за такива.


И до тези анализи ще стигнем :)))
Всъщност тези анализи са основният "двигател", който ме накара да се заема с превод. Фактите, свързани с тях, са много, много интересни... :)))
цитирай
4. maranatha - Така наречените научни методи си противоречат
25.04.2011 13:14
Известни са многобройни случаи, когато проби от един и същ пласт и дори от едно и също парче гранит се дават на различни лаборатории и разликите във възрастта са милиони и дори милиарди години. Ако някой иска да научи нещо повече за младата възраст на земята и вселената, ето линк към една невероятна поредица:
http://thelastnews.net/index.php?option=com_phocadownload&view=category&id=34&Itemid=60&lang=bg
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kleotemida
Категория: История
Прочетен: 1177418
Постинги: 44
Коментари: 1744
Гласове: 2170
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031