Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2009 20:29 - Да правиш бизнес с отвращение - III-та част
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 1585 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.10.2016 22:03


Продължение от II-ра част.

Първи стъпки в туроператорския бизнес

Паралелно с валутното дилърство обаче постепенно започнах да се занимавам и с дейност, която днес може да се нарече туроператорска. За какво става дума? След като установих огромната разлика в потенциалите при операции с валути реших, че трябва в свободното си от лекции време (по време на студентските си години нито веднъж не посетих дискотека) да търся места с концентрация на притежатели на валута (а тогава това бяха основно чужденци), за да им предлагам изгодни курсове, на които да не могат да устоят. Така за първи път се оказах на аерогарата (днешният първи терминал). Ситуацията бе твърде интересна, тъй като все още липсваха съвременните чейндж-бюра, но в същото време валутният режим не бе така либерален, какъвто го познаваме днес. Съществуваше държавно определен курс, който драстично се различаваше от този на улицата. И за мен оставаше да предлагам някакви средни стойности между цената на „Магурата“ и тази на държавните банки, за да получавам благодарността на своите клиенти.

Веднъж, докато обменях валута на поредните новопристигнали чуждестранни гости, един италианец започна да задава поредица от въпроси за своя бъдещ престой в България, за нейната история, традиции и култура. С удоволствие му заразказвах надълго и нашироко за страната си. За мое най-голямо учудване в края на нашия разговор без да съм поискал, моят събеседник ми предложи 5 долара (пак напомням, че за онзи период това бяха колосални суми при средна месечна заплата от 10-15 долара). Преди да тръгне за града, консултирах събеседника си кой от многобройните полуявно-полутайно навъртащи се таксиметрови шофьори[1] в салона за пристигащи си струва да се ангажира. Този италианец бе моят първи клиент в сферата на туристическото предлагане.

По време на посещенията ми на летището установих, че там пристигат най-вече организирани групи чуждестранни туристи, тоест перспективата да станат мои клиенти в качеството ми на „туроператор“ бе нищожна. Затова се пренасочих към предлагане  на туристически услуги изключително за индивидуални клиенти - предимно млади хора, които бяха решили да останат за по една-две нощувки в София в рамките на големите им обиколки из Европа. Както се досещате, тези младежи пристигаха с влакове от най-различни дестинации - Истанбул, Атина и Солун, Белград, Букурещ. Моята работа постепенно се рутинизираше, като туристическият ми пакет включваше осигуряване на евтино настаняване (често ползвах хотелите към студентските общежития – днес такива вече няма), обзорна ексурзия на центъра на столицата и понякога на нейните околности, организация на посещения в ресторанти и др. подобни. Постепенно започнах да трупам опит при комплексното туристическо обслужване[2] на различни индивидуални туристи[3]. Вижте видео от 6-9 март 1992 г., заснето от Клод Бале, който също бе мой клиент, и с когото и досега поддържам връзка!

Разбира се, имах и проблеми: особено в началото често се сблъсквах с явлението „хванати с кукла“, при което млади чужденци бяха останали без 20, 50 или 100 долара, след като бяха клъвнали на мошеници, по вече описаната по-рано схема. След като започнах да предпреждавам клиентите си за подобни опасности, явно „оборотът“ на тези измамници рязко падна и последните насочиха гнева си към мен. Няколко пъти получавах заплахи и предупреждения да се махна от района на Централна гара, което обаче нямаше как да си позволя, поради липсата на лични алтернативи за издръжката ми.

Наложи се да се представям като един от новопристигналите туристи, като още от перона се сливах с по-големи групи младежи[4], като в движение им предлагах услугите си. По този начин клиентите ми бяха отрано предупреждавани и за опасностите, които ги дебнат наоколо, а значи и защитени от мошениците чакащи ги буквално на всеки ъгъл.

Спомените за дните прекарани с тези чуждестранни колеги и едновременно с това – мои клиенти, са едни от най-ярките от годините на студентския ми живот.

Един от тези спомени е свързан и с мой приятел от средното училище в Пловдив, нека го наречем Сена (не е реката, на която е разположен Париж). Та, със Сена се запознахме, докато карах УПК-то в местния техникум по електроника. Бяхме в един клас в продължение на две години. Той току-що се бе върнал заедно със семейството си от Коми АССР, където бе учил в местно руско училище. По тази причина освен някакъв архаичен[5] турски език, той владееше също толкова архаично и българския. Освен това точно по онова време в страната вървеше т.н. „Възродителен процес“ и след цялата масирана пропаганда българските "турци" не се възприемаха много добре от останалите граждани на Народната република.

А аз не обръщах особено внимание на тези неща, още повече че в детската ми среда многократно съм общувал с представители на тази група български граждани (според мен това са най-преките наследници на Аспаруховите прабългари, като моето твърдение в най-голяма степен се отнася за „турците" от Лудогорието). Бях големия му приятел и покровител събрани в едно, тъй като по онова време за него бе твърде сложно да усвоява учебния материал без базово владеене на официалния български език[6], а аз бях безспорния отличник на класа без каквито и да е проблеми, с който и да е от учебните предмети. Стояхме на един чин, заедно спортувахме, често той идваше при мен в дома за сираци (познат и като родопски пансион), където живеех, и откъдето тръгвахме на разходки покрай Марица, и други подобни.

След като завършихме средното училище, Сена бе изпратен да отбива редовната си военна служба в поделението на Строителни войски в Обеля. Неговите преки началници в казармата постепенно го бяха отделили от тълпата и го бяха натоварили с отговорността да следи за войнишките хранителни складове, което във времената на повсеместен дефицит си беше доста сериозна привилегия. Понякога той ми идваше на гости в Студентски град, като носеше със себе си кисели млека.

Веднъж ми хрумна да му предложа нещо, което ми се струваше интересно и за него: защо да не отидем някой път заедно до Централна гара и да чакаме влака от Истанбул, като аз ще продължа да работя по стандартния начин, а той ще опита да влезе в контакт с някакви турски пасажери. Речено-сторено, на 9 декември рано сутринта, след като цяла нощ бяхме прекарали в НДК за празника на студентите, ние се отправихме на гарата, за да чакаме трена от Турция. За общо разочарование обаче на перона не слезе нито един турчин, затова пък пред нас застана група от четирима американски студенти (едно момче и три момичета), за които впоследствие разбрахме, че се прибират от археологически разкопки в Йерусалим.

Тези наши нови приятели, с които прекарахме едно денонощие, и с които впоследствие дълги години поддържахме кореспонденция, бяха за моя някогашен съученик първия реален опит по предлагане на туристически услуги, занимание с което впоследствие той задълго свърза съдбата си. Но за това по-долу.

Запазил съм и други подобни спомени от студентския период в моя туристически бизнес. По време на ваканцията, когато пътуванията бяха най-активни, аз също бях на принципа, че „ден година храни“ – непрекъснато сновях между гарата и Студентски град, като понякога достигах до едновременно обслужване на до двайсет клиенти. Някъде в този период ми хрумна, че вместо всеки път да правя опити наново да печеля доверието на новопристигнали пътешественици, е по-добре да си заведа бележник, в който отпътуващите мои клиенти да записват своите впечатления от предоставяните им услуги. С времето в този бележник се натрупаха отзиви на десетки езици, като сред тях имаше и някои доста екзотични. Този оригинален маркетингов ход впоследствие ми позволяваше само с едно отваряне на бележника да печеля от раз за бизнеса си нови и нови клиенти, решавайки веднъж завинаги огромния проблем по първоначалното печелене на доверие от страна на туристите, попаднали в чужда за тях страна.

Имах и куриозни моменти: по време на ваканцията моят съквартирант[7] заминаваше извън България и това ми даваше възможност да каня при себе си част от клиентите, които ми бяха особено симпатични. Веднъж имах случай с две холандки, които прекараха цял месец в моята стая. Тъй като им бяха свършили парите, често слизахме заедно пред ЦУМ, където първата свиреше на цигулката си една-единствена мелодия, а другата повтаряше наизустената фраза: „Помогнете на музиканта!“ След като една сутрин най-накрая се разделихме и те тръгнаха окончателно в посока Атина, вечерта на вратата ми се почука и когато отворих, видях отново тези две момичета, които оправдателно ми обясниха, че биха искали да останат още една седмица в прекрасната страна България.

Тогава за пръв път формулирах за себе си истината, че Родината ни е в състояние да предложи на света двете свои противоположни лица – едното на приятелството и гостоприемството, другото – на мошениците на дребно, които търсят поредните „балъци“, за да направят своя еднократен удар, но по този начин завинаги очернят страната ни в очите не нейните гости.

Друг случай, този път с интернационална група включваща седем-осем холандци, американци, новозеландци и австралийци! Предложих им да посетим заедно събора на Рожен и те с радост приеха идеята! Там на откритите поляни ни приюти големият ми братовчед, който за дните на празника бе наел ресторант с няколко маси отпред. Какво бе учудването му когато моите клиенти искайки бирата си, директно поръчваха по цяла каса на човек, след което черпеха всички наоколо. Оказа се, че цената на каса бира при нас бе съпоставима с тази на бутилка от пенливата течност, там откъдето те идваха, така че младежите не искаха да си губят времето напразно в правене на излишни поръчки.

Въпреки масираното потребление обаче към края на събора се оказа, че голяма част от продукцията (кебапчета и кюфтета) подготвена от братовчед ми, оставаше неоползотворена, което сериозно го притесни. Тогава предприех твърде оригинална за времето си маркетингова акция като тръгнах сред множеството и на висок глас започнах да предлагам всеки да посети точно нашия ресторант. Само след няколко минути пред сергията ни се образува огромна опашка и въпреки че съседният ресторант предлагаше абсолютно същите кебапчета и кюфтета, никой не желаеше да отиде при тях, а търпеливо изчакваше реда си, за да получи именно от нашата продукция. Каква огромна сила е рекламата!

Пазя в съзнанието си колкото щеш подобни истории, но нека не подлагаме на допълнително изпитание търпението на уважаемия наш читател, защото същинският разказ едва започва.

И така, връщайки се на основната тема, мога да констатирам, че по това време изчисленията ми показваха, че за едно лято успявах да спестя чисти (освен неоценимите положителни емоции от общуването с хора на моята възраст от всички краища на планетата) около 1500 американски долара, което за началото на 90-те години си бе истинско богатство, даващо ми заедно с другите доходи описани по-горе свободата да не чувствам каквито и да е материални лишения по време на следването. Не забравях обаче и синовния си дълг към близките в Родопите (например, при всичките си посещения при дядо и баба им оставях сериозни суми, подкрепящи личните им бюджети, за разлика от утвърдената практика, при която се приема, че внуците са бенефициентите на подобни финансови транзакции), като се стараех те също никога да не познаят лишенията на останалия български народ в периода на големия преход от 90-те години на XX век.

Постепенно следването приключваше, като към неговия край в моя университет записа и батчето[8] ми (година и половина по-малък от мен), за когото по онова време смятах, че имам вътрешен ангажимент да подкрепям, когато е необходимо, но пък от друга страна да го оставям да се справя със задачите, които обективно са по силите му сам да реши. Просто, не исках и той да преминава по трънливия път, по който ми се налагаше да си проправям посока в първите години от живота ми в големия град.

Следва тук!



[1] Години след това веднъж случайно зърнах по телевизията един свой добър познайник – таксиметров шофьор, в ролята на заместник-министър.

[2] В този период дори предлагах коли под наем, като в ролята на последните влизаше почти новата Шкода на по-големия ми братовчед.

[3] Сред тези гости на България често срещах и бъдещи истински приятели, с някои от които поддържам контакти и до днес.

[4] Това бяха основно студенти пътуващи по програми „Интеррайл“, по които се даваха сериозни намаления на учащите се.

[5] По негови собствени признания. Така и не научих сносно турски, за да съм компетентен по въпроса. Лично аз имам хипотезата, че т.н. "турски", който говорят българските турци е всъщност онзи език, на който са общували аспаруховите прабългари. Просто няма кой да проучи по-подробно въпроса!

[6] Същият проблем впрочем възниква днес и пред студентите от Бесарабия, които идват в България с идеята, че знаят езика ни, но които се сблъскват с непреодолими бариери при опитите си да трупат знания на „научния български език“.

[7] Беше се погрижил да бъдем само двамата в стая 323 на бл. 23 А.

[8] Днес той е един от успешните български бизнесмени в сферата на туризма.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825945
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев